Бонбоните на властта

Защото не бяха ежедневие и по думите на бабите „не са никак полезни“. Идеята беше на децата да им е трудно да ги откриват, а дори и да откриеха къде са, да им е трудно да се покатерят до тях. А и шоколадовите бонбони минаваха за лукс, особено някои марки, и не се появяваха всеки ден пред погледа на децата. Изключение бяха домовете на лекарите разбира се. Друг е въпросът, че най-често така замисленото препятствие се оказваше неработещо, но пък без него не вървеше – знаете какво става като оставите само дете с кутия бонбони в една стая. Поотрасналите деца вече знаеха, че е по-яко да имаш колело, маратонки, касетофон… но за малките бонбонът си оставаше върхът на стремежа.
 
Нещо подобно се случва периодично и в управлението на България – в него попадат възрастни деца, за които да посегнеш към изкушението пред теб е най-нормалното нещо и изобщо не се сещат, че има и „по-яки неща“. А когато детински безотговорното отношение към света около теб се комбинира с безразличието на околните, тогава ставаш голямо диване. Бонбоните трябва да бъдат пазени от децата и това е урокът, който може да сме научили като родители, но не личи да сме научили като граждани. Не можеш да возиш квартални футболисти с правителствения самолет за собствен кеф. Просто не можеш. И вместо разговорът да бъде за границите, които не трябва да преминаваме като търпимост, той тръгна в посока кой точно е поръчал самолета, дали и как го е платил, кой друг може да си поръчва полет. В голяма част от медиите пък този разговор изобщо не започна заради зависимости, които може да ни се струват обясними, но всъщност са отвратителни. Разбира се, че е важно да научим всички детайли – кой, кога, как, колко е платил, платил ли е изобщо, какво е ставало досега, как е регламентирано всичко това, докога ще бъде непрозрачно… Хиляди детайли, които трябва да бъдат изяснени, но не трябва да ни отклоняват от основното – така просто не се прави и никакви обяснения тук не могат да бъдат уместни.
Сега идва ред на реакцията. Когато някой от приятелите в детството все пак откриеше кутията с бонбони, следваше вечер без телевизия или пък не го виждахме този ден по улиците на квартала. Символично наказание, чието послание е „повече да не съм те видял така“. Когато разхождаш квартални футболисти с правителствен самолет из България за собствения си кеф и после не получаваш наказание, как да разбереш, че това не е редно? Когато никой от екипа ти не смее да ти го каже, как да разбереш, че така не се прави? Когато медиите в един глас мълчат и се давят в детайлите без да кажат ясно „Това не е правилно!“, как тогава да разбереш? Случаят с футболистите на „Витоша“ – Бистрица и „Етрополе“, които отлетяха за Варна с правителствения Airbus, за да играят пред погледа на министър-председателя Бойко Борисов и неговия приятел и депутат Емил Димитров, е най-яркият пример за този маниер на управление, но не е единственият.
Две млади момичета, които доскоро били служителки в Министерството на земеделието, в един момент решават да скочат в морето на частната инициатива и… виж ти, късметът им проработва. Огромна сума за създаване на профил в социалните мрежи. И на всичкото от горе продължават да дават интервюта за това колко отговорна и трудна е работата им и как всичко било законно. Законно е, разбира се. Всички най-нагли далавери винаги се оказват законни, това го знаем отдавна. И в този случай детайлите са важни, но не са най-важните. Така просто не се прави. Министър-председателят и министърът на земеделието трябва денонощно да бъдат питани за тези случки. И не могат да отговарят с нови разкрития, че и предишните го били правили. Научихме, че бившият премиер Сергей Станишев също бил летял в лично качество с правителствен самолет. Добре, нека и това се знае. Но каквото и да са правили предишните, хората ги оставиха в опозиция, за да не правят повече така. А ако и вие правите същото, защо изобщо дойдохте?
Проблемът ще става още по-голям, защото и този път обществото не изглежда да е възмутено. Утре може други управляващи да скучаят някъде по света и правителственият самолет да им закара някоя певица за забавление. И сигурно пак ще се окаже, че е законно.

блог на Иван Бедров