Бумерангът с пенсиите

БСП рискува да прогони най-верния си електорат

Илиян Савков

Владимир ЙОНЧЕВ

Епична битка поведе БСП. Не за кожата на един полицай, а за гласа на 2,3 милиона избиратели. Толкова са пенсионерите у нас. Напоследък главно те си правят труда да ходят на избори. И по традиция гласуват предимно за БСП. Точно при управлението на тяхната любима партия обаче се извиха най-големите пенсионерски протести у нас досега. И ако БСП не ги овладее, може да загуби най-сигурния си електорат.

На семинара си на Белмекен обаче социалистите измъдриха вариант, който ще разсипе не само отношенията им с пенсионерите, но и с коалиционните партньори.

Логиката му е като във вица със стоножката. Седнали да я изследват учените. Отрязали й всичките крака. Казали: „Ходи!“ Стоножката не помръднала. И професорите направили извода, че слуховите й органи са в краката и гадинката е оглушала, като ги отрязали.

Вместо да прави научни експерименти, БСП не е зле да си направи сметка откъде дойде разривът й с възрастните хора – от това, че ги излъга. Обеща им 8,5% увеличение на пенсиите през януари. И чак някъде през декември реши, че увеличението няма да е от януари, а от юли. В тази история има и интимен момент. Да се усетиш, че любимата ти партия те лъже и те прави на глупак, е все едно да хванеш, че жена ти години наред ти е изневерявала, а ти си вярвал. И като си я хванал, не само не се отказва, а продължава с лъжите.

Индексация от 8,5% не е малка. Не е колкото им се иска на възрастните хора, но е най-голямата давана досега. Но когато си я вземеш не от януари, а от юли, тя вече не е 8,5%, а 4,25%. Да обясняваш на един човек, че това не е така, значи да го смяташ за изкуфял. А това е доста обидно. На Белмекен социалистите решиха да я направят 10%. Но пак от юли, с която процентът автоматически става наполовина. Дори и човек, учил аритметика преди 70 години, може да си направи сметката, че ако увеличението е от средата на годината, трябва да е поне 17%. Даже малко повече, защото инфлацията ще го е поизяла.

И за да бъде по-голяма кашата, социалистите забъркаха още една интрига. Намекнаха, че тези 10% няма да са поравно на всички. И поискаха пенсионерските организации да се съберат и да се разберат кой да получи 9% и кой 11%. С други думи – да се изпокарат помежду си и с и без това аморфната си членска маса.

Няма да стане. Как да кажа този заслужава повече, този по-малко. Никакви разчети за диференцирано увеличение няма да дадем, категоричен е Цветан Минков от Съюза на пенсионерите.

Стратегията „разделяй и владей“ излиза много евтино на БСП. За увеличаване на пенсиите с 8,5% трябват 200 млн. лв. За индексация с 10% трябват 232 млн. лв. При излишък от 2 милиарда лева тези 32 млн. са жълти стотинки. На БСП много й се иска да затвори устата на пенсионерите толкова евтино, но те искат много повече. И търпеливо, макар и често недостатъчно ясно, обясняват, че в пенсионната ни система има един голям дефект. Натрупван е с години. Не го е измислила БСП, но точно от нея са очаквали да го реши.

Дефектът е, че пенсиите, отпуснати преди 2000 г., са с 30% по-ниски, отколкото тези, които се отпускат сега. Значи работили двама колеги, вземали еднакви заплати. Единият бил с 6 г. по-стар и взел 200 лева. Другият – 260 лева. Обидно някак си.

За да се оправи сбърканата формула обаче, трябват много пари. Когато социалният министър Емилия Масларова за пръв път заговори за проблема, спомена числото 3 млрд. лв. После се поправи на милиард и нещо. Пенсионерите направиха разчети и изкараха цифрата 327 млн. лв. Истината е някъде по средата. Нужни са около 650 млн. лв. всяка година. И пенсионерите протестират за толкова, а не за 32-те милиона, които щедро им подхвърлиха от Белмекен.