България е пред демографска катастрофа

България е водач по почти всички негативни демографски тенденции в Европейския съюз – смъртност, ниска раждаемост, отрицателен прираст на населението и др. В дългосрочен план рискът от тези явления е, че населението на страната ще намалява средно с по 35 хил. души годишно, а структурата му се изменя така, че все по-малко работещи ще финансират издръжката на все повече възрастни хора.

Натискът се забелязва най-вече през необходимостта от допълнителни разходи в публичния сектор – за пенсии, за здравеопазване и за социални мерки. Освен това на пазара на труда става все по-трудно да се намерят квалифицирани и високообразовани служители, защото голяма част от тях емигрирали.

Тревожните тенденции са описани в официален правителствен доклад „Демографската политика в България – от предизвикателства към възможности“, който е изготвен от Министерство на труда и социалната политика.

„България е първа сред останалите държави – членки на Европейския съюз, с най-висок отрицателен естествен прираст на населението, т.е. темповете, с които България губи население, са най-високи в Европейския съюз“, се казва в прегледа на демографското развитие.

Какви са причините

Социалното министерство посочва, че през цялата втора половина на миналия век коефициентът на прираст на населението намалява, като през 1990 г. достига до нула и оттогава насам е отрицателен.
Това се дължи на всички възможни причини – негативен имиграционен поток, по-висока смъртност, отколкото раждаемост, отлагане на ражданията по икономически причини. По последни данни към края на 2012 г. в България е имало 1.6 млн. жени в детеродна възраст. Броят им е намалял с 310 хил. между 1990 и 2010 г., до края на 2015 г. ще спадне с още 223 хил., а до 2030 г. – с още половин милион.

„Днес жените често са изправени пред дилемата професия, кариера или семейство и деца и все по-често тази дилема се решава в полза на кариерата. Принос за това имат и удължаването на образованието и промени в културните стереотипи, особено сред жените, в резултат на което у съпрузите се формират определени преценки и възгледи за размера на потомството им и последователността в ражданията, известно като семейно планиране“, се казва в доклада.

Резултат от изместването на ражданията към по-зрялата възраст кара много семейства да се примирят с това, че ще имат само едно дете, въпреки че желаят поне две.

В подобно проучване от 2011 г. Берлинският институт за изследване на демографията посочва, че това явление е характерно за развитите държави, но посочва и решение. Това е гъвкав пазар на труда, който позволява почасов труд, и изграждане на мрежа от ясли и детски градини, където родителите да поверяват децата си без притеснение за качеството на грижите, които ще получат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *