България пак влезе в черен списък за корупцията

„Много правителства не дават достатъчна отчетност за възлагането на договорите за обществени поръчки, които са на стойност 1,8 трилиона евро годишно. Рискът в областта на обществените поръчки в ЕС, особено в България, Чехия, Румъния, Италия и Словакия, е висок“, пише в документа, озаглавен „Пари, политика, власт: корупционни рискове в Европа“ и публикуван в Брюксел, съобщи БТА. В доклада се анализират причините за корупцията в 25 европейски страни, коментира Асошиейтед прес. Той посочва, че сред новите членове на ЕС България и Румъния продължават да пораждат най-голямо безпокойство. Миналия декември „Трансперънси Интернешънъл“ огласи резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2011 г., където България бе посочена нта първо място по корумпираност в ЕС. В България, Чехия, Италия, Румъния и Словакия съществуват най-големи празноти в законодателството, свързано със заобикалянето на обществените поръчки и оттам – с измами и корупция. В България и Италия въпрос са окончателните договори по обществените поръчки, които не се публикуват и съществува широка практика на предоговаряне на условията чрез сключването на анекси, отбелязват от организацията. Това създава впечатление за прекалена толерантност към някои доставчици и източването на фондове, пише още в доклада. В него се допълва, че в някои европейски държави, особено в България, Чехия, Гърция, Италия, Португалия, Румъния, Словакия и Испания, се наблюдава висок корупционен риск и липса на прозрачност в обществената администрация. Едва шест държави в ЕС са въвели законодателство, свързано с лобизма, като в тази група не попада нашата държава. В България и Словения опитите за гласуването на закони за лобистите и за кодекси на поведение на депутатите се провалиха, заявяват от организацията. Положителен пример се дава с въведената в нашата страна, както и в още девет държави от ЕС, пълна забрана на анонимните дарения. България и Румъния обаче продължават да предизвикват загриженост по отношение на антикорупционната рамка, двете страни представляват изключение от общата тенденция в ЕС за устойчивост при процеса на осигуряването на свободни и честни избори, е записано в доклада. За България, Унгария и Латвия се отчита липсата на независим орган по отношение на осигуряването на достъп до информация. За десетте страни, приети в ЕС от 2004 г. насам, е посочено, че издават тревожни сигнали за отстъпление от постигнатия напредък след присъединяването им. Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения показват нестабилен напредък в борбата с корупцията, а България и Румъния все още изпитват сериозни недостатъци в интегрирането си, коментира организацията. Коментира се и темата за Висшия съдебен съвет. „ВСС в България бе въвлечен в поредица скандали, които предполагат външна намеса в неговите решения. Институционалната реформа може би ще бъде недостатъчна за преодоляването на тези проблеми“, пише в доклада. Според организацията промяната може да настъпи, само ако се постигне нова култура, създаваща силно чувство за професионална етика, в помощ на служителите да разберат и спазват закона. От организацията отчитат, че общественото доверие в депутатите в европейските национални парламенти се оценява като ниско, като за България се посочват конфликти на интереси между народни представители и бизнесмени. Тесните връзки между бизнеса и правителствата в много европейски страни са благоприятствали корупцията и са подкопали икономическата стабилност. Дания, Норвегия и Швеция са най-добре защитени срещу корупцията със своите силни контролни органи, одитори, съдебна система и правоприлагащи агенции, се констатира още в доклада. Но дори и някои от страните, смятани за лидери на почтеността, си остават отворени за евентуална корупция, предупреждават авторите. Като пример се посочват Швеция и Швейцария, които нямат закони за финансирането на политическите партии. В документа организацията посочва, че само две от оценените страни – Норвегия и Великобритания – защитават адекватно онези, които разкриват данни за злоупотребите и корупцията. „Трансперънси интернешънъл“ призова ЕС да даде пример, като приеме стриктни правила за своите собствени институции. Около хиляда милиарда долара (един трилион) се дават годишно за подкупи в света, каза в София ръководителят на Международната академия за антикорупция (IACA) Мартин Кройтнер, цитиран от БГНЕС. По данни на ЕК, изнесени от него, 73% от европейците смятат, че корупцията се е повишила в последните години в собствената им държава. На въпроса дали корупцията е част от икономическия живот в страната им България е в средата на таблицата сред държавите в Европа – тук 79% са отговорили положително на този въпрос. 71% от жителите на Европа казват, че корупцията е проблем на собствената им държава. В Гърция така са отговорили 98% от хората. На въпроса защо се стига до приемане на подкупи хората смятат, че причината за корупцията не е в това, че са бедни – тази причина била на последно място. Причината е твърде голямата свързаност на политиката и бизнеса, смята Кройтнер.

Финанси