Българските „лешояди“
Количественото изобилие не означава непременно и разнообразие, нито пък е гарант за качествено съдържание. Доказателство за това е медийният ландшафт в България – там както разнообразието, така и качеството на медиите са силно дефицитни. Така „Балканският медиен барометър: България 2012″* обобщава ситуацията в страната.
Относно медиите съществува един основен въпрос – изключително важно е да се знае кой е собственикът. „Не и в България“, коментира доц. Орлин Спасов, част от екипа, изготвил Балканския медиен барометър. „Дори и с проверки в Търговския регистър не може да се разбере кой точно е собственикът на дадена медия, защото се стига до офшорки“, казва той.
Оттук произлиза следният проблем: когато липсва яснота по въпроса кой точно притежава една или друга медия, концентрацията на собственост става трудно проследима. А това вече отваря ниши за анонимно прокарване на интереси през пресата и от екрана.
Все по-надолу
Многобройни, но некачествени
В тази връзка медийният експерт Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“ посочва например, че утвърдени журналисти често се изявяват в жълти издания. „Сериозни имена прегръщат инструментите на черния пиар, клюките и сплетните и стават острие на целенасочени корпоративни и политически атаки“, казва тя. А това, разбира се, е за сметка на професионални принципи като точност и безпристрастност.
Според Балканския медиен барометър нито точността, нито пък безпристрастността е сред силните страни на българското информационно пространство. „Ако след 100 години някой реши да научи от днешните медии какво се е случвало в България, нищо няма да разбере“, коментира участник в екипа, изготвил Балканския медиен барометър.
Медийният експерт Татяна Буруджиева посочва друг проблем: „Дневният ред на пресата се задава не от обществото, а от властта“. Според Буруджиева българските медии вървят по стъпките на българските политически партии – не към развитие, а към тежка развала. „Във възход е само платената любов помежду им“, казва тя.
Журналистика или манифактура?
Кой диктува статиите, които четем?
Балканският медиен барометър обръща внимание на още една тенденция – рутинизирането и превръщането на журналистиката в „производствен процес“. Българският принос в журналистическата професия, най-вече на провинциалните медии, е неформалното създаване на „журналистически ТКЗС-та“. „За да не бъдат глобявани, че са пропуснали събитие, отразено от друго издание, репортерите от различните медии се договарят зад гърба на шефовете си предварително за какво да пишат и за какво не“, казват от екипа на Балканския медиен барометър.
Според обобщените резултати от барометъра, в България преобладава т. нар. „лешоядна журналистика“ – т.е. в съдържанието преобладават негативизъм, агресия, скандалност. А журналистите, които влагат усилия в сериозно и разнообразно съдържание, постепенно се маргинализират.
Цели ниши като научната, аналитичната и разследващата журналистика отсъстват от българското медийно пространство или са оскъдни. В много области връзката между експертизата и медиите е скъсана, обобщава „Балканският медиен барометър: България 2012“.
Антоанета Ненкова, Дойче веле
*Изследването Балкански медиен барометър е част от традицията на Медийните барометри, въведени от фондация „Фридрих Еберт” през 2004 г. Медийните барометри са аналитични инструменти за оценка на медийната среда в национален контекст. За периода от 2004 до 2012 г. Барометрите са провеждани в повече от 30 страни по света. Балканският медиен барометър (БМБ) стартира през 2011 г. в Босна и Херцеговина. България е втората страна от Източна Европа, в която се провежда изследването.