Българският износ все по-убедително се завръща в ЕС

Износът към Европейския съюз (ЕС) вече трети пореден месец показва устойчиво завръщане с двуцифрени темпове, като това става за сметка на търговията с трети страни, където се вижда забавяне. През октомври към общността са доставени стоки на стойност 2.4 млрд. лв., което е с 14% повече, отколкото за същия месец на миналата година. Експортът към трети страни пък е едва с 1.1% над обема си през 2012 г. Тогава той растеше с двуцифрени темпове, защото износителите се пренасочиха към по-далечни пазари, докато европейските все още се бореха да излязат от рецесията и търсенето оттам беше слабо. Това показват данните на Националния статистически институт за търговията с трети страни към края на октомври, които бяха публикувани във вторник.

Общата стойност на българския износ за първите десет месеца на годината е 36.4 млрд. лв., или с почти 8% повече на годишна база. Ръстът към Европа е 9.6%, а извън нея – 5.1%.

Кръгом към Европа

Октомври е третият пореден месец, през който износът към Европа отбелязва двуцифрен ръст. В началото на годината ръстовете също бяха големи, но тогава причината беше ниската база в началото на 2012 г., когато транспортът беше затруднен. Най-вероятно съживяването сега се дължи на отшумяването на кризата на Стария континент. Еврозоната вече второ поредно тримесечие (второ и трето) има положителен ръст, макар и доста малко над нулата. Според Десислава Николова, която е главен икономист на Института за пазарна икономика, обаче през третото тримесечие в данните за Европа отново се вижда издишане – едва 0.1% нагоре, и все още не може да се говори за убедително излизане от рецесията.

Турция продължава да е основният ни търговски партньор извън ЕС (виж графиката). Износът натам обаче значително е забавил ход – до 2.7% към октомври. За сравнение, през първата половина на годината експортът за южната ни съседка растеше с между 20 и 30%. Все пак към октомври натам са отпътували стоки за 3.3 млрд. лв. Китай следва Турция и заема второ място. Русия пък вече е третият ни най-голям търговски партньор. Сред най-големите ни търговски дестинации най-голям ръст е отбелязала Украйна (почти 80%) и това автоматично я вкарва в топ 6 на основните експортни пазари.

За Европа продължава да е предназначен около две трети от българския износ. Според Десислава Николова развиващите се страни от Далечния Изток, към които износителите се насочиха през 2010 и 2011 г., са доста колебливи пазари. Така надеждите за догодина по-скоро отново са за увеличаване ан търсенето от ЕС.

Износ с добавена стойност

Износът на машини и оборудване към държави извън общността е нараснал с 23% за първите десет месеца на 2013 г. спрямо същия период на миналата година. Той се движи с подобни темпове от началото на годината, след като за цялата 2012 г. порасна едва с 0.7% общо за ЕС и трети страни. Само към съюза дори спадна с почти 2% през същия период. Данните за износа на машиностроителна продукция към общността тази година показват раздвижване и на европейските пазари. През първите девет месеца на годината компаниите в отрасъла са изнесли натам машини и оборудване на стойност 4.1 млрд. лв., или почти 15% нагоре на годишна база. Разбивката по стокови групи за ЕС към октомври ще бъде публикувана следващия месец.

Всъщност машиностроителната индустрия се движи основно от износа на машини и оборудване и е сред малкото, където българските компании създават продукция с висока добавена стойност. Възстановяването на експорта на бранша е добра новина, тъй като България стандартно изнася стоки с много малко добавена стойност (например суровини). Минералните горива все пак продължават да водят класацията за топ стоки, които България изнася към трети страни (виж графиката). Най-голям ръст на експорта към трети страни има в групата „Храни и живи животни“, където годишното увеличение е с над 82%.

Вносът на България от трети страни за първите десет месеца на годината намалява с 1.6% спрямо съответния период на предходната година и е на стойност 17 млрд. лв. Само през октомври спадът е с малко над 7%. Това обикновено е негативен сигнал, защото означава ограничено вътрешно потребление. От ЕС все пак има умерено добри новини. Оттам са внесени 4.7% повече стоки и така от началото на годината увеличението е с 2.7%, като достига общо 25 млрд. лв.