Валутният борд в България е спасителен пояс, който има своята цена

България, която през сегашните времена на икономическа криза проявява воля да запази валутния си борд, обвързвайки националната валута с еврото при фиксиран курс, е изправена пред риска да намали конкурентоспособността си, отбелязва Диана Симеонова от Франс прес в материал, посветен на българската икономика.
Бордът бе въведен през юли 1997 година под натиска на Международния валутен фонд след тежката финансова криза 1996 – 1997 година, която ще се започни с фалита на 14 банки, инфлация от 311 процента и обезценяване на лева с 600 процента. Именно тази система позволи на страната бързо да се стабилизира, припомня Симеонова. „Каквито и икономически корекции да настъпят, дори да има фалирали предприятия, всичко това ще стане при валутен борд и фиксиран курс“ на лева, отбелязва централният банкер на България Иван Искров.
Разбира се, тези 12 години на строги ограничения не позволиха да бъде повишено жизненото равнище на българите, които продължават да бъдат най-бедните от 27-те държави членки на ЕС. За сметка на това обаче макроикономическите показатели остават стабилни през тези години с бюджетен излишък от 3 процента и резерви на централната банка от 12,7 милиарда евро в края на 2008 година.
Миналата година България достигна икономически растеж от 6 процента, а дългът е едва 16 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), отбелязва премиерът Сергей Станишев. Все пак външният брутен дълг възлиза на 37 милиарда евро или 108 процента от БВП заради високия частен дълг, отбелязва анализаторът Любомир Христов.
Ахилесовата пета на българската икономика продължава да бъде дефицитът по текущите сметки, който бе 24,3 на сто от БВП в края на 2008 година без перспектива да намалее.
Световната криза лишава България от „евтин“ капитал под формата на чуждестранни инвестиции, сред които и на българите емигранти. А банките, най-вече филиали на големи банки от Западна Европа, вече не могат да разчитат на манната на своите компании майки, самите те изпаднали в затруднения.
Според българския анализатор Любомир Христов, запазването на валутния борд ще доведе до „години на анемичен растеж и ниски приходи“. Ако положението се изостри, то „централната банка ще трябва да покрие дефицита в платежния си баланс с валутните резерви“, а това пък ще доведе до намаляване на парите в обращение, обяснява Христов. С наближаването на парламентарните избори през юли правителството обеща да увеличи заплатите – средната заплата в момента е 250 евро месечно – и пенсиите – средната месечна пенсия е 130 евро. Управляващите се ангажираха да бъдат увеличени и разходите за здравеопазване и образование. Предвиждат се освен това 6 милиарда лева (3 милиарда евро) за финансиране на инфраструктурни дейности, които могат да подкрепят икономиката. „Харченето на пари без да се знае за какво ще послужат е най-лошото нещо, което може да се случи“, коментира Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

Франс прес