Война на егото между Трише и Вебер трови ЕЦБ

Когато се споменат критиките, отправени от Аксел Вебер към ЕЦБ по повод решението за изкупуване на държавни ценни книжа, лицето на Жан-Клод Трише се сгърчва, а тонът му става сериозен: «Не, това не е позицията на Управителния съвет и то със смазващо мнозинство“, пише френският Фигаро.След като няколко месеца Трише отговаряше на забележката на Вебер само на четири очи, през октомври си позволи да заяви пред «Ла Стампа“: «Има само една валутна политика и един президент, който е и говорител на Управителния съвет на ЕЦБ“. Urbi et orbi… Този път президентът на Bundesbank Вебер се оказа изоставен дори и от сънародника си и един от най-верните си съюзници Юрген Старк. «Организацията трябва да говори само с един глас“, заяви Старк. Враждебността между шефа на ЕЦБ и неговият колега от Германия отправя към вечерта на 9 май, неделя. Трише събира, по телефона, 22-ата членове на Управителния съвет (6 -те директори и 16-те управители на Централни банки). В 3.50 сутринта изненадващо се появява притеснително прессъобщение на банката: «Предвид настоящите обстоятелства…. Управителният съвет взе решение… за изкупуване на държавни ценни книжа“. Едно табу е вдигнато: ЕЦБ ще спасява държавите от фалит. Аксел Вебер и Юрген Старк протестират по време на цялата среща срещу «смазващото мнозинство“ на останалите. Трише печели битката, но Вебер не се признава за победен във войната. На другия ден медиите гръмват: «Вебер се страхува от риска ЕЦБ да се превърне в «лоша банка“…Още едно табу е взривено: да не се оповестява никаква информация от дискусиите на съвета. Както иронично коментира високопоставен служител във Франкфурт: «Вебер се превърна в «лошо момче“. «Вебер е университетски учен, убедителен е и със своето искрено говорене се откроява сред заплетените изказвания на бюрократите. ЕЦБ трябва по-добре да обяснява решенията си. Тя плаща за своята липса на прозрачност и дебати“, коментира женевския проф. Чарлс Липлоц. 53-годишният Аксел Вебер късно влиза в управлението на банките. По случайност, след като през 2004 г. наследникът на Ернст Велтеке е уличен в корупция. «Важно е да си дипломатичен в дипломатическите служби, това не е толкова важно в Централната банка“, коментира Вебер. Трише, чийто мандат изтича на 31 октомври 2011 г, е съвсем друг тип. Ангажиран в създаването на единната европейска валута от самото й начало, той е поддръжник на консенсуса. «Неговият предпочитан елемент е решаване на кризи, когато това означава сближаване на различни позиции“, показват наблюденията на Оливие Гарние- главен икономист в Société générale. Според евродепутата Первенш Бере – Вебер реагира така, че да загуби подкрепата на Париж за кандидатурата си за управител догодина. «Стремейки се да утвърди позициите си на «ястреб“, той стана толкова предвидим и неговите декларации не упражняват никакво влияние на пазарите“, заявява икономист от ЕЦБ. На жаргона на пазарите «ястребите“ настояват за финансова дисциплина и строгост, а «гълъбите“ са по-либерални. И докато Трише- голям любител на поезията и поет-аматьор, обича да цитира стихове на Пол Валери, в които се казва, че светът няма нужда от крайности, Аксел Вебер вярва, че е способен да победи без Трише и неговият консенсус. А конфликтът между двамата първи в ЕЦБ поставя под въпрос самите й фундаменти. Една история, която заслужава да бъде проследена.

Финанси