Всеки четвърти българин живее в панелно жилище

През 1958 г. е построена първата жилищна сграда у нас по тази технология. Това е експерименталният 4-етажен блок на ул. „Найчо Цанов“ №66 в жк „Илинден“ в София. Предишната година са произведени и първите панели за нея, информира expert.bg.

Серийното строителство започва през 1959 г. в столичния жк „Толстой“ по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството, разказва вестник „Монитор“.

Панелното строителство у нас е обусловено от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете. Архитектурата е авангардна за времето си, а живеенето в панелки става норма за новия градски човек.

Във Велико Търново най-старият блок се намира на ул. „Самуил“. Последните панелки са от втората половина на 80-те години. Строени са от Строителни войски и са в кварталите „Бузлуджа“ и „Колю Фичето“ за офицери от военното училище в града.

Панелките във Варна в центъра, в жк „Чайка“ и „Левски“ са изграждани през 60-те години на миналия век, а в „Младост“ и „Възраждане“ – около десетилетие по-късно. Повечето от панелните блокове спешно се нуждаят от саниране, алармират специалисти. Най-новите панелни жилищни блокове в морската столица са вдигнати през 1985-1986 г. в „Кайсиева градина“ и около бившия завод „Електрон“.

Първите панелки в Бургас са построени в края на 60-те и началото на 70-те години едновременно в „Лазур“ и „Славейков“. Следват ги комплексите „Изгрев“ и „Зорница“ и най-големият квартал в града – „Меден рудник“. Към момента проблемите на 50-годишните вече панелни сгради са свързани основно с пукнатини по страничните стени и ронене на по-тънките панели на терасите или течове от покривите.

В Благоевград първият изграден панелен квартал е „Струмско“. Масовото строителство там започна в края на 70-те години на миналия век. В Стара Загора пък най-старият е недалеч от центъра, най-новият, през 90-те години е в квартал „Железник“.

Панелките в Русе са на половин век и повече, много от хората, които планират да се преместят да живеят в града, предпочитат тези квартали. Причината е, че тези места са тихи и спокойни, има училища и магазини, а и цените са доста по-ниски. През годините няколко социалистически сгради имаха сериозни конструктивни проблеми. Известна е сагата с панелния блок „Калофер“, чиито секции се раздалечават.

В Добрич панелните комплекси са три: „Дунав“, „Иглика“, „Балик“. Първият блок е изграден в комплекс „Дунав“, а последният в „Балик“. Няма аварирала или необитаема сграда.

Предимства и недостатъци

Предимствата на панелните жилища са очевидни – те са много устойчиви и дълготрайни, строени са по строги правила, при спазване на строителните норми.

„Най-големият плюс на панелките е, че се строяха много бързо. Добре са замислени, но бяха строени качествено. Слабото място са им фугите между панелите, които не се уплътняват по стандарта. Другият минус е, че не всички заварки между отделните елементи са били качествени или не са правени заради слаб контрол. Това крие известни рискове при земетресение, но те са си устойчиви. За тях се говореше, че ще изтраят само 50 години. По-устойчиви от монолитните или пълзящия кофраж, защото почти всички стени, с изключение на фасадите са част от носещата конструкция“, обяснява пред „Монитор“ инж. Кирил Милев, дългогодишен преподавател в УАСГ, строителен експерт и специалист по панелното строителство.

Експертите вярват в надеждността на панелките и опровергават често срещаните спекулации, че след известно време трябва да бъдат разрушавани. „Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради. Те, от гледна точка например на сеизмични въздействия, са много по-устойчиви от всички останали строителни системи“, категоричен е проф. д-р инж. Димитър Назърски, преподавател в УАСГ.

При строителството на тези сгради са спазени всички изисквания за строително качество, изтъква експертът пред БНР. Философията на тези сгради е подобна на лего, като стенните и подови панели са свързани със здрави стоманени връзки. „При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения“, убеден е проф. Назърски.

Според проф. дан арх. Борислав Борисов от ВСУ „Любен Каравелов“ самите панели, от които са направени тези сгради, са с качество да надживеят и нашите внуци. „След построяване на голяма част от панелните блокове имаше доста земетресения у нас. Тези сгради доказаха, че са най-устойчиви. Единственото изключение бе блокът в Свищов, паднал през март 1977 г. В София пък нито една панелка тогава нямаше дори пукнатини. При монолитните се появиха не само пукнатини, а и цепнатини. Освен това през 1977 г. контролът при строителството на панелките бе много засилен. Единственият риск при този тип блокове е слабият контрол при строителството им, но това са изключения“, посочва проф. Борисов.

Сериозна слабост на панелките е ниската им енергийна ефективност. „Панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване“, посочва Ина Бояджиева, началник отдел „Контрол по енергийна ефективност“ към Агенция за устойчиво енергийно развитие. Собствениците ще плащат част от новото саниране

„Не бива да забравяме и много доброто и функционално разпределение на жилищната площ в панелните апартаменти. При едно качествено саниране панелните комплекси в големите градове могат да се превърнат в по-желано място за живеене заради по-широките междублокови пространства за разлика от новите квартали, където се забелязва презастрояване“, отбелязва проф. Борислав Борисов.

Комплекс „Тракия“ се оформя като град на младите

Жк „Тракия“ в Пловдив, заедно със столичните „Люлин“ и „Младост“, е един от трите най-големи комплекса в България с панелно строителство от годините на социализма. В онези години това е бил кварталът на младите семейства. В наши дни това вече не е така и ако днешните млади в шестия район на Пловдив не помнят кой е бил първият построен панелен блок, то по-възрастните и до ден днешен си спомнят това.

„Когато се нанесохме през 1976 г. в блока ни, всичко наоколо бе кално поле. Нямаше други построени блокове наблизо. Газехме в кал, за да отидем на работа, защото нямаше и улици“, си спомнят възрастните обитатели на района.

Изграждането на един от най-големите архитектурни и социални експерименти в България започва през 1973 г., на празното поле между Пловдив и Асеновград. Архитектите на новия град са Иван Попов, Веселин Дончев, Антоанета Топалова, Веселина Панджарова.