Вятърни централи никнат като гъби
Между 3 и 10 долара струва всеки киловат мощност
Стотици фирми чакат разрешение да вдигнат стълбове с перки
Българите казват „вятър работа“ за всичко, което им се струва несериозно или пък безсмислен труд. Това определение обаче все повече губи смисъл. В XXI век да „уловиш“ вятъра съвсем не е толкова непрактична работа. Дори се изкарват добри пари от нея. Нещо повече – вятърните електроцентрали заедно с другите алтернативни източници на енергия ще се развиват приоритетно в Европа през следващите години. Това се разбраха лидерите на ЕС, които заседаваха в края на миналата седмица.
Сега стълбовете с перки край Каварна са по-скоро атракция, но до година-две в района ще изникнат още десетки централи
Фото „Стандарт“Германия, която в момента председателства Евросъюза, твърдо стои зад амбициозната цел до 2020 г. делът на възобновяемите енергийни източници да достигне до 20% от общото производство. По този начин ще се намалят с 20% вредните емисии във въздуха в сравнение с 1990 г., посочват привържениците на идеята. Няколко страни начело с Франция не подкрепят напълно тази стратегия. България пък е против да се поставят конкретни срокове и цифри. Но е сред страните, които работят активно за разширяване на производството на чиста енергия. Макар и плахо, през последните няколко години у нас се появиха ентусиасти, които да вложат не малко средства, за да построят ветрогенератори. А интересът на инвеститорите все повече расте. Първенец по исканията за издаване на разрешителни за изграждане на ветрогенератори е Добричко. Това заяви за „Стандарт“ директорът на РДНСК-Добрич инж. Веселин Ганев. Търсенето е най-вече в землищата на общините Генерал Тошево, Добричка, Каварна и Шабла. „Безспорен лидер в това отношение е Каварна. Там има най-много искания“, каза още инж. Ганев. В района на Каварненско предстои да бъдат изградени два големи ветроенергийни парка, като инвеститори са „Инос 1“ и „Универсум енерджи“, общо двете фирми ще вдигнат 67 ветрогенератора. „Засега са на ниво идейни проекти, тъй като имат процедури по ОВОС“, уточни той. Сред инвеститорите, които искат да добиват ток от вятъра на Добруджа, са само родни фирми – от София, Разлог, Бургас, Русе, Сандански.
Главният архитект на Каварна Юлиан Илев заяви за „Стандарт“, че в момента на територията на общината има заявен интерес за изграждане общо на 109 генератора. „Някои от съоръженията са вече построени, други тепърва ще бъдат издигнати“, каза Илиев. 23 пък били фирмите, които са подали документи и са заявили инвестиционни намерения да добиват ток от вятъра край Каварна.
Николай Узунов, който е супервайзер на първите два узаконени с акт 16 ветрогенератора в Каварненско на фирма „Аргос“, разкри, че турбини са настроени да работят при скорост на вятъра над 3 м/сек и да спират под тази скорост, както и при увеличена скорост на вятъра – над 22 м/сек. „Най-добре е височината на генератора да е 50 м или над 53-ия метър, тъй като на 53 м височина се намира т.нар. Роза на ветровете и става завихряне“, разкрива още от тънкостите супервайзерът.
Седем български фирми имат намерение да изграждат източници за алтернативна електроенергия на територията на Хасковска и Кърджалийска област. През миналата година те са подали в РИОСВ-Хасково инвестиционно уведомление за оценка за въздействието на околната среда (ОВОС). За 6 от фирмите екоинспекторите от Хасково са преценили, че се намират в райони със слабо биоразнообразие и не е необходимо извършването на ОВОС. Да произвеждат ток от силата на вятъра в землището на харманлийското село Българин имат намерение от „Уинд“ ООД от Смолян. Ветрогенератор ще строи в с. Черепово хасковската фирма „Екватор газ“ ЕООД.
На територията на Кърджалийска област инвеститорските намерения за изграждането на вятърни инсталации са в с. Нане, където проектът е на ЕТ „Вадон-Васил Дончев“ от Кърджали, и в селата Горно и Долно Капиново, където ще инвестират „Еко-ел инвест“ ООД и „Дарис“ ООД. Територията на крумовградските села Чал и Качулка „Кабелком“ ООД от Харманли е заявила намерение за изграждането на парк от ветрогенератори. „Елвест“ ООД от Стара Загора смята да инвестира 18 млн. лв. в изграждането на 18 вятърно-енергийни инсталации в свиленградските села Пашово, Михалич, Щит и Равна гора. До края на годината се очаква да заработят и първите 2 ветрогенератора.
У нас все още няма голям опит в изграждането на вятърни електроцентрали. Затова вложените инвестиции в тях варират от 3 до 10 долара на проектиран ват.
Двама благоевградчани вече две години не спират да обикалят Пиринско и да правят проучвания и измервания. И почти са готови и с проекта за изграждане на първото подобно съоръжение. Притесненията им са, че процедурата в Министерството на околната среда и водите е много сложна и бавна. Не са сигурни, че ще получат разрешение да строят. Веднага след границата с Гърция на ГКПП Кулата в южната ни съседка се виждат не една и две, а цели 21 огромни кули с перки. Разбира се, това са ветрогенератори. Някои от тях достигат до сто метра височина. Общата им мощност е близо 50 мегавата – една четвърт от малък ядрен реактор. Вятър работа, а?
Виржиния Георгиева
Красимира Славова
Владимир Симеонов