В чии ръце е България?

Но въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда – с него в момента се занимава дори Еврокомисията.
Добре дошли в София, града на „Софарма“! – сигурно сте чували това шеговито подхвърляне по адрес на един от големите във фармацевтичния бизнес в България. Като зловеща истина. Колко шеговити и колко зловещи обаче ще се окажат резултатите от разследването на Европейската комисия за дейността на холдинга, тепърва предстои да разберем. Неоспорим факт е обаче, че той държи 70 процента от търговията с лекарства за най-големите български болници, както и че половината от аптеките, които отпускат безплатни или с намаления от здравната каса препарати, се зареждат също главно от „Софарма“.
Да не ровим, че мирише лошо…
Скандалът гръмна след разкрития за това как „Софарма“ продава наполовина по-евтино в Сърбия и Гърция и след като в него се омесиха и имената на зам.-здравен министър, на шеф на Касата и прочее важни играчи. И след като преди това законът услужливо е бил променен в частта му за търговете и сключването на договори за закупуване на болничните запаси.
 

Осакатена държава…

Като цяло резултатът е равен на тотално извиване на ръце, ударена е не просто конкуренцията, а направо българският данъкоплатец и потребител. Погазени са множество правни текстове, защото пирамидата от фирми на холдинга като умел жонгльор размята едновременно производство, дистрибуция и собствени аптеки. Подчертавам – единствено за сметка на редовия българин.
Да продължим: НЗОК – бездънната яма от корпоративни интереси, търгове и обществени поръчки, скъпа администрация и като за капак – раздадени бонуси за добре свършена работа. Единствена. Моно. Много моно. За сравнение – в Германия има над 15 големи и множество по-малки здравноосигурителни дружества. Е,…
„Лукойл“ – думите са просто излишни. Геополитика и преклонена пред чуждите, а не национални интереси нормативна база и сервилнечене на правителствено ниво. Преди около година пък изтече крайният срок на Еврокомисията за либерализация на пазарите на ток и газ. Много важно! За сравнение – в Германия ежеседмично пощенските кутии на гражданите са засипвани от конкурентни предложения на най-различни доставчици на ток или газ, а промяната става бързо и безболезнено, по пощата или дори по телефона. Е,…
Да не забравя онези сладури, мобилните оператори, които до последно се „ослушваха“ преди да понижат цените на разговорите и роуминга, да освободят заробените си абонати от условията за прекратяване на договор или запазване на номер. А сещате ли се за бизнеса с отпадъци и комунални услуги? Да не ровим, че мирише лошо…
Монóполи за монопóли

Шепа играчи прекрояват цяла една държава

Редицата от подобни мастодонти може, разбира се, да бъде продължена. Тя не е чак толкова дълга за размерите на малка България, но все пак доста набъбнала от лобистки прокарани закони, чадър на държавно-административно ниво и искрени пазарлъци. Последен искрящ пример е прекрояването на закон в името на един концесионер – символ на монопол над ски-спорта, туризма и безгласната природа.
Така е в разградения двор България, където никой не го е еня за по-слабия, по-скромния производител, където липсват ефективни синдикати, където разни креатури като Комисията за защита на конкуренцията са камуфлаж, а финансовият министър е цар на ценовата демагогия. И всичко заприличва на иначе симпатичната семейна игра на Чарлз Дароу Монóполи, където шепа играчи прекрояват след вечеря икономическата карта на дъската. На цяла една държава обаче!

 Емилиян Лилов, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *