Глобален скок на лихвите заради САЩ
Без съмнение, лихвените проценти на международните борси ще скочат не само за САЩ, но за всички. Заплахата от тази задаваща се несигурност ще доведе до напрежение и огромен натиск върху ръководството на Републиканската партия. Това коментира пред БНР д-р Дийн Бейкър от Центъра за икономически и политически изследвания във Вашингтон.
Има огромен натиск от бизнеса и финансовите интереси, свързани с Републиканската партия, който ще ги накара да сключат сделка, преди да се стигне до критичната точка. Не смятам, че ще има катастрофа. Разбира се, ще има размествания и несигурност на финансовите пазари.
Много бих се изненадал, ако републиканците продължат да се инатят до достигането на крайния срок.
Датата 17 октомври бе определена от министерството на финансите като спирачка за харченето на правителствени пари. Но след като вече затворихме значителен брой федерални институции и те не работят – това спестява разходи. Това ще ни даде отсрочка от поне една седмица след 17 октомври и доста плащания ще продължат до края на месеца – до 31-ви октомври или 1-ви ноември.
Някои от апокалиптичните сценарии вероятно са преувеличени. На второ място, ако се стигне дотам, никой не знае точно какво ще се случи. Досега никога не сме изпадали в ситуация, в която правителството на САЩ има дългове, които не плаща. От друга страна, едва ли някой се съмнява, че ако в момента американските дългове не се плащат, рано или късно това ще стане. Не вярвам, че ще има срив на доверието в обслужването на американския суверенен дълг. И не вярвам да има нов икономически колапс. Несъмнено ще има доста несигурност, но определено няма да има мащабна финансова криза поради простата причина, че хората просто ще си кажат, че ако днес не им бъде платено, то утре или след седмица ще си получат парите от американското правителство с лихвите.
Републиканците нямат идеологически, а по-скоро политически проблем с този текст. Те просто искаха да провалят президента Обама и решиха яростно да се противопоставят на здравната реформа. Насаждаха огромни страхове – че това е „социална медицина“, което за държава като САЩ звучи ужасно, че правителството поема контрола над здравеопазването – което е нелепо, защото законът изобщо не посяга на частния сектор и частните здравноосигурителни фондове.
В периода 2009-2010 републиканците направиха всичко по силите си да блокират закона в Конгреса. Той мина и през двете камари без нито един републикански глас – което е необичайно за американските законодатели.
Републиканците продължиха с кампанията си срещу закона, спечелвайки частичните избори за Конгрес през 2010 г. и продължиха с критиките през 2012-а. И сега, когато планът за реформа започва да се реализира на практика, има голяма вероятност американците да видят какво всъщност представлява и да го харесат.
Това ще се отрази не само да колебаещите се гласоподаватели, но и на твърдия електорат на Републиканската партия. Те ще осъзнаят, че са били подведени от собствените си републикански представители. За много от тях залогът е политическата им кариера, тъй като направиха всичко възможно да очернят плана на Обама. И ако хората го харесат, ако разберат, че това е просто една обща здравна осигуровка, която повечето граждани желаят, това ще удари много лошо републиканските политици.
Според Бейкър става дума за политическо оцеляване: Тези хора използваха най-силните възможни епитети. Разказваха небивалици, че здравното осигуряване ще плаща за „смъртни присъди“. Подозирам, че някои от републиканците наистина са били заблудени и са повярвали, че едва ли не правителството плаща на хора, които отиват и казват на пациентите, че трябва да умрат, защото иначе ще им излезе твърде скъпо.