Глутницата алчни българи

Интересува ли се някой изобщо – пита Еми Барух.
Вчера, под заглавие „По-малко свобода, повече конфликти: Български медиен мониторинг 2011”, бе публикуван годишният доклад на фондация “Медийна демокрация”, изготвен от екип на Лабораторията за медиен мониторинг. Както става ясно от заглавието, авторите ни показват приблизително същата картина, каквато открихме в няколко международни доклада, посветени на медийната свобода в Европа, според които България заема позорното последно място в ЕС.
Поколението „ГЕРБ“
Ако включим към изследвания масив и първите два месеца на годината, то очевидно тенденцията е стремглаво низходяща: открита война на частни интереси, ескалация на агресията до брутални ритуални жестове в ефир, демонстрация на тотално незачитане на професионалните стандарти и липса на истинска журналистика. Тиражните медии – оплетени в икономически, корпоративни и партийни зависимости – се състезават единствено върху полето на злободневния скандал. Отвъд най-горния новинарски пласт няма нищо, няма никой. Отсъства анализът, отсъства паметта за вчерашния ден, отсъства разследването.
Поредният пример за това е скандалът с бонусите – за медиите обществено значимият факт се изчерпва с това кой колко е получил и дали ще го върне. А как се стигна до тук? Откъде дойде този самонадеян ешелон от нахъсани началници, които като хищни животни от един и същи вид кръстосват апетитните парчета от територията, наречена България, и поглъщат лакомо бонуси, компенсации, възнаграждения и премии? При това не става дума само за тези с бонусите. А за цялата глутница млади, алчни и амбициозни хора, които не се интересуват нито от онези преди тях, нито от онези след тях. Поколението “ГЕРБ” възприема живота в сегашно несвършено.

Няма глутница без йерархия

Главатарят на стадото
Нека не забравяме обаче: няма глутница без йерархия. Начело стои водачът на стадото. И никой не може да откъсне мръвка или кокал без неговата санкция.
Изненадващият пирует на министър-председателя може да означава две неща – или че Бойко Борисов се опитва да внуши, че е ръководил своя предан ,“отлично подготвен” (според неговата оценка) и послушен екип в неведение, или че е готов да хвърли на арената неколцина, за да се появи отново целият в бяло.
Неговата арена – ако се върнем към информационния повод за тези разсъждения – е охранявана от същите медии, които се състезават върху полето на злободневния скандал и бяха подредени от “Репортери без граници” редом до медиите на Сърбия, Парагвай и Чили. Както е тръгнало, най-вероятно докладът на фондация “Медийна демокрация” за следващата година ще бъде озаглавен: „Още по-малко свобода и още повече конфликти”.

 Еми Барух, Дойче веле