Готови сме да вземем кредит за реклама в туризма

И 500 000 казахи могат да почиват у нас, ако им намерим авиопревоз
Благой Рагин e роден е на 8 септември 1945 г. в с. Ярлово, Самоковско. Завършил е Техникум по обществено хранене. Председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас през 1988 г. Благой Рагин е инициатор за създаването на първия частен хотел в България – „Ягода“, в софийския квартал „Симеоново“ на 2 октомври 1988 г.

– Г-н Рагин, как ще коментирате статията в британския „Сън” отпреди ден, че англичаните идвали тук заради евтината пиячка на алкохолен туризъм?
– Такива публикации се отразяват негативно на нашия имидж и в сектора и на държавата. Но явно, че и ние имаме някаква вина за тези случаи, британците също не са света вода ненапита, а и конкуренцията ни дебне и търси наши гафове постоянно. Тази неприятна тенденция през последните години е съвкупност от много фактори и определено вината не е само на търговците и собствениците на заведения, които продават алкохол.
– Какво трябва да направят собствениците на близо 200 или 300 заведения в даден курорт така, че да ограничат размерите на тези прояви, които понякога водят и до смърт – много чужденци загинаха през последните години след запои?
– В хотелите, където има ол инклузив няма никакви проблеми от това естество. Така че вероятно става въпрос за туристи, които си организират пиянски турове по барове, за да се наливат самоцелно. Иначе в хотелите собствениците твърдят, че не предлагат твърд алкохол на младежите, а само разредени напитки, бира, коктейли. Но каква е същинската истина ще разберем, след като получа назначеното от мен проучване по този проблем. Колегите, които работят по Черноморието, ще направят анализ на алкохолния туризъм – защо и как се случва, според тях. Така се надявам да измием петното, което ни лепнаха. От него никой не печели.
– Имали ли сте среща с представители на английското посолство у нас по този проблем?
– Не, но от Брюксел скоро ни пратиха запитване за рускоговорящите туристи, за това какъв оборот правят те, колко често идват, колко бройки леглова база запазват и т.н. Това е във връзка с нашето настояване за увеличаването и облекчаването на руските визи. Но от Лондон не сме имали никакви запитвания по повод на изявите на техните младежи по нашето Черноморие. Аз разговарях с един мой колега – Веселин Налбантов, в чийто хотел са отседнали 6 английски журналисти. Той ги е питал дали те са в основата на тази публикация, но те са отрекли категорично да имат общо писанието в жълтия „Сън”.
– Кои чужди туристи посещават най-много нашите летни курорти?
– Най-много тази година в нашите курорти са румънците – над 1 милион. Предходни сезони първенци в това отношение бяха гърците. Следват ги германците, руснаците, скандинавците – към 70 000, поляци, чехи, унгарци, англичани. Тези посетители идват и през зимата на ски у нас. Това са по-мащабните групи, иначе има и по-малки от целия свят.
– Кои от тези туристи харчат най-много?
– Не е тайна за никого от бранша, че това са руските туристи. Те в момента нямат криза, продължават да изнасят суровини, а който изнася такива природни богатства, е знайно, че не познава кризи. Преди малко ви казах, че от Брюксел ни питаха за руските туристи и явно се интересуват колко ни е оборотът от руснаците, ако се облекчат визите какво ще спечели икономиката ни и т.н. В рускоговорящите освен Русия, Украйна и Беларус включихме и Казахстан. Направихме го, защото ни се обадиха и заявиха, че и те имали интерес към България.
– През този сезон кой е най-предпочитаният от чужденците курорт?
– Най-голям оборот прави Слънчев бряг. Той е и най-голям като територия. В Златни пясъци пък Стара планина се е надвесила над комплекса и там има само една редица хотели. Докато заливът в Слънчев бряг е много голям и има над 300 хотела. Отделно има и няколко курортни села, които са се интегрирали вече към него и така се оформи един силен туристически комплекс.
– Много нашенци обаче се оплакват от мръсотията по Черноморието, как ще се преборите с това?
– Има някакви проблеми в Слънчев бряг, а и в други наши курорти. Моите колеги плащат данък сгради и смет на общината и втори път на акционерното дружество и така е от години. Сега новият вицепремиер г-жа Даниела Бобева ни обеща, че ще ни съдейства за регулирането на тези проблеми, които ни препъват. Искаме да плащаме на едно място и да не ни затрупват с толкова бюрокрация.
– Какви са другите проблеми, които имате в бранша?
– Концесията на плажовете трябва да се редуцира и част от сумата да се прехвърли върху оборота, т.е. да се увеличи оборотът и приходът в НАП да идва от растежа на оборота, а не от тези 7 млн.лв., които се вземат от концесионерите. Тази такса може да се намали, но за сметка на това ще се увеличи приходът в НАП от повече клиенти. Другото, от което имаме нужда, са ниско тарифни летища като това в Балчик. Така ще може да привлечем още туристи, които обичат да използват такива полети. Иначе нашата материална база е добра, цените са конкурентни и единственото, в което не можем да се съревноваваме, е авиотранспортът. Колегите от Балчик и Албена решиха да кандидатстват за концесия както впрочем има такива в Македония, Хърватия и още много други държави, в които има летища, които се стопанисват от бизнеса чрез публично частни партньорства.
– Вярно ли е, че 20 на сто по-малко от българите ще почиват през този летен сезон?
– Беше вярно до миналия месец. Сега вече след пускането на магистралата, е точно обратното – от Ниш и други градове в Сърбия, от Пловдив, Стара Загора, столицата и др. през уикенда потеглят безброй коли. В Бургас вече не могат да поемат автомобилите им на паркинг. Даже общината там мисли за строеж на нови такива съоръжения.
– Кой е най-големият проблем на туризма сега, в кризата?
– Поканихме френски експерти да ни анализират и се оказа, че най-слабото ни звено е липсата на агресивна маркетингова и рекламна политика. Такава обаче имат съседите от Гърция, Турция и Хърватска. Ако ние заделяме 1% от прихода от туризъм, т.е. например на 3 милиарда евро това са 30 милиона евро на година, то всяка година можем да печелим отгоре и за реклама. Вярвам на французите, те обикаляха в 6 града и направиха прецизен анализ, с който ние сега разполагаме и можем да работим по него. Видяха природата ни, историческите забележителности, минералната вода, морските плажове и казаха, че ако успеем да бъдем конкурентни на рекламния пазар, ще увеличим в пъти своя бизнес.
– А защо нямаме рекламен пазар, конкурентен поне на Балканите?
– Защото нямаме пари – ние харчим за това едва 20 млн.лв., а една Хърватия например се рекламира със 100 млн.евро. Имат 10 милиарда евро годишен оборот от туризъм, защото рекламата и маркетингът им са силни и агресивни.
– Идват ли туристите, които първоначално прогнозирахте?
– Очакването беше за 7 милиона души заедно с българите. И да, досега идват според очакванията. Можем да посрещнем и още, защото имаме база. Много ни е важно да си отворим пазара към Казахстан – оттам очакваме към 500 000 туристи да идват тук. Затова спешно ни трябва чартърна самолетна линия. Понеже нямаме, те отиват в Истанбул. Но, както вече ви казах, ние не сме конкурентни в авиопревозите.
– Как точно да ви помогне държавата?
– Трябва да се намерят средства, ако държавата ги няма, то ние сме готови да вземем кредит от 30 милиона евро, да ни го гарантира държавата и ще й го върнем до 1 година. Нищо друго не ни трябва освен пари за реклама.
– Какво ще кажете на нашите съграждани, които се ядосват на това, че цените в нашите курорти са високи, а обслужването не е на ниво?
– Като мислят така, то нека да отидат в чужбина да пият 1 бутилка вино за 28 евро, 1 кола за 5 евро и 1 кафе за 4 евро. Това е положението – ние продаваме в пъти по-евтино. Нека всеки наш сънародник сам да избере къде да почива и да харчи парите си. Ако ние си подобрим рекламата, ще имаме огромен успех. Голям потенциал има в културния, в спа, в ловния, в голф туризма. А зимният пък е много по-оборотен от изброените дотук.