Да пазаруваш със стотинки

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Българите – най-бедните потребители в Евросъюза

Българско издание оповести списък на 100-те най-богати българи, които притежават общо над 6 млрд евро (17% от БВП на България за 2009). Това проучване затъмни някои други актуални факти за българина, пише Г. Папакочев.

Наличието на приказни богаташи в България е видим факт, дори и без помощта на хеликоптерите на Националната агенция по приходите, които успяха да документират от въздуха незначителна част от недвижимите знаци за тяхното състояние. С българските бедняци обаче днес не се занимава никой, дори и най-състрадателните репортери. Просто изобилието от улични сюжети на клошари, изнемощяли просяци, селекционери на вторични суровини, улични музиканти и други подобни, е толкова голямо и повсеместно, че вече трудно поражда някакви емоции, камо ли медиен интерес. И докато споменатите две крайности – на заслепяващо богатство и покъртителна бедност – имат свой ясно изразен профил, известен интерес, може би, предизвиква прослойката между тях, тази на т.нар.среден българин.

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Заслепяващото богатство винаги поражда интерес…
Как ще ги стигнем европейците?
Тези дни станаха известни резултатите от изследване на най-големия германски институт за пазарни анализи GfK. Те сочат, че българите продължават да бъдат гражданите с най-ниска покупателна способност в ЕС. Не само това – те остават и на едно от последните места в класацията за цяла Европа, в това число и за Балканите. Жителите на страни като Сърбия и Черна гора могат да си позволят повече харчове в магазина от „европейските” българи, коитоза тази и следващата година ще разполагат едва с 2600 евро на човек. За сравнение, в повечето европейски държави въпросната сума е около 14 хиляди евро. Лошото е и друго. Показателят, с който GfK отчита нетните доходи, очакванията за БВП, инфлацията, цените на стоки и услуги, се е сринал спрямо 2009-а, докато навсякъде в Европа той се е увеличил. Което говори, че перспективата да стигне европейците за българина се отлага отново за неопределено бъдеще.
Юруш на авантата!
Въпросните данни обясняват и масовата психоза, която обикновено обхваща местното население при откриване на нова търговска верига или магазини, главно за храни. За пенсионери, безработни, хора с ниски доходи, жители от провинцията и периферията на по-големите градове появата на супермаркетите от „Лидл” в България с техните промоционални в началото цени, се превърна в истинско сражение. Подобна истерия беше обхванала българските потребители и през тази пролет при откриването на френските супермаркети „Карфур”, където срещу немислимите 90 стотинки можеше да се купи килограм банани, а само срещу девет /0.09/стотинки, човек можеше да придобие с купичка смес, представяна за „кисело мляко”, но всъщност нямаща нищо общо с въпросния продукт. Ден след еуфорията, когато цените си дойдат на мястото, въпросните „търговски обекти”, които иначе изобилстват от стоки и храни, се превръщат за малцината посетители в място по-скоро за зяпане, отколкото за пазаруване.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Много българи нямат пари за повече…
В европейската „столовая”
Същата безрадостна картина се наблюдава преди Коледа и Нова година в огромните халета за продажба на електроника и бяла техника, където половината търговска площ вече е заета с щандове за козметика и друга „ширпотреба”. Българската преса съобщи тези дни, че редица луксозни ресторанти по обяд се превръщат в обикновени учрежденски столови на достъпни за пробития български джоб цени, като сред търговците цари масов песимизъм около очакваното традиционно потребителско оживление за празниците.
В края на ноември, след МВФ и Световната банка, ЕК също попари надеждите на правителството за бързо възстановяване от кризата, като прогнозира нарастване на потреблението в България едва през 2012 година. Дотогавае твърде вероятно парите на най-богатите българи от 17 да нараснат поне на 25 на сто от БВП, а нищо чудно изхранването на останалите техни сънародници да бъде поверено на грижите на световните и неправителствени хуманитарни организации. Просто защото големите хипермаркети и магазини може да затворят врати поради липса на клиенти.
 
 

Георги Папакочев, Дойче веле