Диференцираните ставки не гарантират по-ниски цени
След споразумение на редовната среща във вторник на ЕКОФИН, в държавите-членки на ЕС вече се допуска въвеждането на диференцирани ставки по ДДС за някои сектори. По-конкретно става въпрос за по-ниска ставка за фризьорските салони, ресторантьорския бизнес и домашните ремонти. Предложението е част от мерките за борба с кризата и променя действащата директива за еднакви ставки на ДДС режимите.
България, Дания, Литва, Германия и Естония, обаче отказаха предложението и затвориха по-нататъшното обсъждане на подобно снижаване на ДДС. Това решение на МФ се прие доста противоречиво в обществото. И за да обясним причината да сме против различните ставки по ДДС, ще посочим причините за добрия избор, както и отрицателния ефект от въвеждането на диференцирани ставки.
Цялостната идея на диференцираното облагане противоречи на приетия принцип за неутралитет в България. На практика привилегированото данъчно третиране не дава равни възможности за всички и третира различните отрасли и индивиди по различен начин.
Ако се въведе диференцирана ставка по ДДС за някои сектори, ще последва вълна от искания за подобна ставка в други „ключови“ сектори. Тъй като държавата вече няма да може да се позове на принципа на неутралитет на данъчната политика, по-организираните и по-влиятелните групи от различни сектори ще постигнат целите си за сметка на всички останали.
Намалението на ставката въобще не означава или гарантира, че цените на услугите/стоките ще намалеят. Най-лесното което могат и е много вероятно да направят търговците/производителите е да увеличат печалбата си, но не и да намалят цената само защото ставката по ДДС е по-ниска. Разбира се, вече виждаме как някои цени намаляват, но не в резултат на промените в ставките по ДДС, а защото пазарът така го решава.
Диференцирана ставка изкуствено ще направи едни сектори по-благоприятни от други. Това ще доведе до пренасочването на инвестиции и неефективно разпределение на ресурси. По този начин неефективното производство ще предизвика намаляване на икономическия растеж и благосъстоянието.
С диференцираната ставка се цели (освен подпомагане на определени сектори) и намаляване на цените на някои социално полезни и жизнено необходими стоки и услуги. Неизбежно в тези случаи се наблюдава неефективният социален ефект – данъкоплатците плащат намалението на въпросните стоки, но това обхваща всички потребители и е много по-скъпо за икономиката, отколкото конкретно подпомагане. В условията на криза всяко голямо разходоизискващо средство не е подходящо.
Въвеждането на различни ставки ще затрудни в значителна степен данъчната администрацията, а отчетността във фирмите ще се усложни и оскъпи.
Не еднаквите ставки водят до увеличаване на възможностите за измами и манипулации както от страна на самите фирми, така и от администрацията.
Не трябва да се пренебрегва фактът, че всъщност няма икономически аргументи за намаляване на ставката само за някои стоки и услуги.
Всички посочени аргументи поддържат тезата, че не трябва да има диференцирани ставки. Това, което трябва да се направи е:
Да се намали единната ставка на ДДС за всички
Да се предприемат мерки за спиране на измамите с ДДС
Да се намалят ненормално и нелогично излишните държавни разходи, които се финансират и от приходите от ДДС.
Зорница Манолова
Институт за пазарна икономика