Домакинствата отделят все повече за данъци
Преди седмица анализирахме структурата на доходите на българските домакинства в зависимост от тяхната позиция в доходното разпределение.
Сравнението между източниците на благосъстояние при най-богатите и най-бедните 10% от българите и техните домакинства показа ясни зависимости, коментира икономистът Явор Алексиев от ИПИ. В своя анализ той посочва, че бедните домакинства са предимно многочленни, като се отличават с голям дял на безработните и малък дял на заетите лица. Основният двигател на различията са доходите от работна заплата – те формират все по-малък дял от доходите на бедните домакинства и все по-висок дял от доходите на по-богатите такива. Тези изводи потвърждават заключения от предходни анализи на ИПИ, които обособяват около 10% от населението като „трайно бедни”.
В този материал ще се съсредоточим върху данните на НСИ, които дават представа за структурата на разходите на българските домакинства. Отново фокусът ще е сравнението между най-богатите и най-бедните 10%.
 Снимка: Pixabay |
Вижда се, че:
– 44,3% от общите разходи на най-бедните 10% през 2015 г. са предназначени за храна и безалкохолни напитки, докато при най-богатите 10% този тип разходи формират едва 25,2% от общите разходи;
– най-бедните домакинства харчат повече и за комунални услуги (17,0% спрямо 10,7%), както и за алкохолни напитки и тютюневи изделия (5,9% спрямо 4,0%);
– най-богатите българи харчат повече за облекло и обувки (4,3% спрямо 2,7%), транспорт (8,9% спрямо 4,3%) и свободно време, култура и образование (7,2% спрямо 2,3%);
– при най-бедните 10% най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13,2% на 17%), а при най-богатите 10% – при данъците и осигуровките (от 9,4% на 16,1%);
– при най-бедните 10% най-голям спад на разходите спрямо 2008 г. се наблюдава в тези за храна и безалкохолни напитки (от 51,3% на 44,3%), което говори за известно подобряване на благосъстоянието дори сред тази група;
Добрата новина тук е, че през целия период се наблюдава ясна тенденция на спад – доходите от изтеглени спестявания при най-бедните 10% спадат от 13,9% през 2008 г. до 7,5% през 2015 г., а при заемите и кредитите спадът е от 4,5% на 1,9%. Т.е. втората производна е положителна и темпът на намаляване на нетните финансови активи на най-нискодоходните 10% от домакинствата се забавя. Наред с други разгледани индикатори (като намаляващият относителен дял на разходите за храна), това говори за известно подобряване на цялостното финансовото състояние и структурата на разходите на домакинствата. Разликите обаче остават значителни, като особено притеснителен е ниският дял на разходите, насочени към „свободно време, култура и образование” – с особен фокус, разбира се, върху образованието.
Редица изследвания, включително и такива на ИПИ[1], показват, че именно повишаването на образованието е основната предпоставка за осигуряване на трудови доходи и съответно за изкачване по доходната стълбица.
Общата тенденция за повишаване на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки води до по-бавен от възможния растеж на разполагаемия доход на домакинствата, информира investor.bg. Така промяната на структурата на потреблението става по-труднa, особено в по-ниските децили на доходното разпределение, където разходите за стоки и услуги от първа необходимост (като тези за храна и комунални услуги) продължават да играят значителна роля.
financebg.com