Държавата предлага нов фонд за помощ при бедствия.

Специален фонд, който да изплаща обезщетения на социално слаби за имущество, пострадало от природни бедствия, ще бъде създаден от държавата. Това обяви финансовият министър Владислав Горанов по време на конференция за управлението на катастрофични рискове, проведена в София. Идеята е този фонд да се пълни с приходите от данъка върху застраховките, които по оценка на Горанов са около 25 млн. лв. годишно. Обезщетяването обаче няма да е на стойността, на която потърпевшите биха си върнали изгубеното имущество, а ще е по данъчна оценка. Което означава в пъти по-ниско от пазарните цени за районите извън големите градове, в някои случаи и по 2-3 хил. лв. за селата.

Извън моралния риск, който поражда подобна мярка (дори и хора с възможности да се застраховат да опитат да ползват покритието на фонда), има и една още по-неприятна възможност. Тъй като парите във фонда вероятно няма да стигат, финансовият министър заговори за потенциално вдигане на застрахователния данък. Така, вместо да стимулира все повече граждани сами да поемат и плащат за риска, държавата може да накаже сключващите застраховки с допълнителни разходи. Несъвършен е и сегашният модел – щетите се поемат от всички данъкоплатци. Реално обаче той и не се променя особено, още повече че при недостиг във фонда по всичко личи, че пак ще се стига до него.

Хипотетично вдигане на данък

Според Горанов 25 млн. лв. годишно не са „твърде малко“ на фона на данъчната оценка на имотите, които са собственост на определените като социално слаби граждани. От думите на Горанов стана ясно, че не е изключено и повишаване на данъчното облагане. Пред „Капитал Daily“ министърът уточни, че хипотетично има възможност данъкът върху застрахователните премии да се вдигне от 2 на 3%, но засега подобна мярка не е предлагана за дебат в кабинета. „Не е обсъждано конкретно решение до каква степен може да се увеличи това облагане, но към момента то е в рамките на 2% и носи 25 млн. лева“, коментира финансовият министър по време на конференцията. Идеята за по-висок данък напълно противоречи на заявката от миналата седмица – по време на отчета за 100-те дни работа, когато Горанов беше категоричен, че той и ГЕРБ не планират увеличаване на данъците. В момента с 2% данък се облагат всички премии, с изключение на животозастраховките. Това включва автомобилните (от които идват най-много приходи) и имуществените.

Фондът, предложен от Горанов, е много различен от катастрофичния пул, идеята за който отново изплува на дневен ред през последните седмици. Катастрофичният пул означава доброволно или задължително застраховане, което подпомага изплащането на обезщетения при бедствия, предизвикани единствено от природата, а не от човешки грешки. Според финансовия министър общините ще имат полза от новата идея, защото собствениците на имоти ще са стимулирани да направят данъчна оценка на имотите върху реалната им стойност. Това автоматично би означавало вдигане на приходите от данъка в много общини.

По време на дискусията вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че за последните 4 години – от края на 2010 г. до 2014 г., държавата (т.е. данъкоплатецът) е отпуснала над 371 млн. лв. за преодоляване на щетите от бедствия, или средно по 93 млн. годишно. От тях 250 млн. лв. са отишли за неотложни възстановителни работи на сгради и инфраструктура. Според него трябва да се отделят повече средства за превенция от бедствия, за да се сведе до минимум възстановяването на щети с държавни пари. „Трябва да има ясен план за обезщетяване на пострадалите“, смята министърът.