Държавата ще има 1.8 млрд. лв. за допълнителни разходи през 2016 г.

Втората година от мандата на кабинета ще е по-комфортна от бюджетна гледна точка. През 2016 г. хазната ще може да си позволи да завиши общите разходи с близо 1.8 млрд. лв. и в същото време да задържи дефицита на по-ниско от планираното ниво. Това ще даде възможност на кабинета да финансира по-сериозно отделни приоритетни сектори. През 2015 г. бюджетът бе доста по-консервативен и разходите дори бяха орязани.

Ръстът на годишна база и при приходите, и при разходите през 2016 г. е значително по-сериозен спрямо тазгодишния бюджет на кабинета „Борисов“. Това се разбра след първия тур консултации по проектобюджета за 2016 г. с представители на политическите партии, които подкрепят кабинета. Очаква се тази седмица да има още един тур от преговори, преди документът да бъде внесен в Министерския съвет. По закон проектът трябва да влезе за обсъждане в Народното събрание най-късно до края на октомври.
От данъчно-осигурителни постъпления догодина са планирани около 1 млрд. лв. повече приходи. Те ще дойдат от очаквания растеж на икономиката (2.3% от БВП) и различни мерки в приходната политика като вдигането на минималния осигурителен доход и акцизите, коментираха участвали в консултациите. Общо планираните приходи за 2016 г. по консолидираната фискална програма са с близо 2.4 млрд. повече спрямо плана за 2015 г. Разходите растат с 1.8 млрд. лв., а резултатът е дефицит от 2% от БВП. Това е по-ниско спрямо заложеното ниво за дефицита за 2016 г. в тригодишната бюджетна прогноза – 2.5% от БВП. От коментарите на партиите е станало ясно, че има съгласие за тази допълнителна оптимизация на бюджета с аргумента, че повече дефицит значи и трупане на повече дълг.

Образованието и отбраната се очертават като приоритети догодина. Реформаторският блок ще настоява за 10% ръст на парите за средно и висше образование, което е увеличение с около 300 млн. лв. Зад този приоритет застават и останалите партии, които подкрепят кабинета, но не е ясно дали ръстът на окончателните разходи ще е чак толкова голям. Финансирането за отбраната се обвързва с реформи в МВР, където се очаква административно преструктуриране и най-после част от служителите да бъдат прехвърлени от 1-ва в 3-та категория труд. Реформаторите ще настояват и за повече пари за външното министерство заради големия брой на българите в чужбина и нуждата от предоставяне на адекватни услуги за тях. Още не е ясно каква част от допълнителните разходи през 2016 г. ще са по бюджетите на министерствата и колко за НЗОК и ДОО, общините, еврофондовете, като се очаква отново заявките на министерствата да надхвърлят възможностите. Както „Сега“ писа, само за финансиране на пенсионната система догодина ще са необходими 400 млн. лв. над осигуреното през тази година.

По-ниският дефицит за тази година и ускореното свиване на дупката в бюджета за 2016 и 2017 г. ще доведе до преизчисления и за размера на новия дълг, който ще трябва да се взема, е обяснил пред представителите на партиите финансовият министър Владислав Горанов. Очаква се още тази година новопоетият дълг да се окаже по-нисък от одобрения от парламента заради по-добрите приходи. От свиването на дефицита през 2016 от 2.5 на 2% от БВП ще се спести дълг в размер на около 450 млн. лв., показват сметките. Подобно намаление би имало и през 2017 г., ако дефицитът бъде изпреварващо ограничен с още 0.6% от БВП до 1.4%.

ТАКТИКА

По-високите разходи догодина стават възможни благодарение на лекото ускоряване на икономическия растеж, на по-добрата събираемост на приходите в хазната и на ограничаването на разходите през 2015 г., разказаха участници в консултациите. Разходите за 2015 г. като план дори бяха леко занижени в сравнение с плана за 2014 г. В същото време прогнозата за приходите се оказа подценена, а двете приходни агенции отчетоха и повишена събираемост. Показателна е ревизията на първоначалната прогноза за ръста на икономиката от 0.8%, която през пролетта бе завишена на 1.4%, а този месец – на 2%. Премиерът Бойко Борисов вече обяви, че очаква да приключи 2015 г. с дефицит от 2% вместо планираните 3%. При тази база заложеното подобрение за 2016 г. е чувствително.