Еврозоната с най-голям спад на БВП от развитите региони
Икономическото свиване на еврозоната през последните три месеца на 2020 г. е малко по-слабо от обявените експресни данни.
Въпреки това БВП за тримесечието юли-септември продължава да е с 4,3% по-нисък в сравнение със същия период на миналата година, след като през второто тримесечие отбеляза годишен спад от 14,8%. Това показва, че възстановяването на активността през лятото под въздействието на смекчените ограничения е било само частично, допълва Евростат, цитирана от АФП, информира economynews.bg.
В рамките на целия Европейския съюз БВП нарасна през третото тримесечие с 12,1% след спад с 11,4% през периода април – юни, но се сви с 3,9% спрямо година по-рано след срив с 13,9% през второто тримесечие.
Свиването през последното тримесечие идва след силно възстановяване през третото от 12.4%, когато бяха облекчени ограниченията. През второто тримесечие на годината икономиката на еврозоната претърпя исторически спад на тримесечна база от 11.7%. Представянето на целия ЕС е малко по-добро от това на валутния съюз – БВП е намалял с 0.4% на тримесечна и с 4.8% на годишна база, информира capital.bg .
Българската икономика също е завършила слабо края на годината – БВП е намалял с 3.8% през последното тримесечие в сравнение със същия период на 2019 г.
Въпреки коригираните данни за края на годината през 2020 г. икономиката на еврозоната е намаляла с 6.8% поради пандемията според първата оценка на Евростат. Това потвърждава, че корона кризата е била най-силно усетена във валутния съюз, където и блокадите бяха най-продължителни и обхващаха повече дейности през миналата пролет.
Американската икономика се сви с 3.5% през миналата година, а третата по големина – на Япония, се понижи с 4.8%. Само Китай успя до постигне икономически ръст от 2%, но той е най-ниският от десетилетия.
Умерен оптимизъм
Европейската комисия представи миналата седмица зимната си прогноза за развитието на икономиката, в която отправи предупреждение, че очакванията може да не се сбъднат заради многото рискове, създавани от развоя на заразата от коронавируса и забавените доставки на ваксини. Изчисленията се базират на препоръката на Брюксел да бъдат ваксинирани поне 70% от европейците до края на лятото, под което обикновено се разбира 21 септември.
За еврозоната прогнозата е за ръст от 3.8% от БВП за тази и следващата година. За икономиката на целия ЕС показателят е 3.7% за 2021 г. и 3.9% за следващата година. Предвижданията за американската и китайската икономика са за доста по-голям ръст на БВП.
При представянето на доклада еврокомисарят по въпросите на икономиката Паоло Джентилони заяви, че в сравнение с есента днес имаме по-малко рискове, които не са ни известни, но повече рискове, които са ни известни и те са свързани с политически решения.
Според него завръщането до нивата на БВП преди пандемията ще стане през 2022 г. – по-рано от досега очакваното, но възстановяването няма да е еднакво бързо във всички държави от съюза, като разликите ще са значителни.
Докато ваксините осигуряват светлина в края на тунела, в момента страните от еврозоната все още изпитват затруднения заради проблематично многото случаи на заразени. А мутациите на вируса правят краткосрочните перспективи много несигурни. По-малкото социално дистанциране, отколкото по време на първата вълна, означава, че икономиката продължава да отчита по-високи нива на икономическа активност с подобни мерки за блокиране. Но тези по-високи нива на активност също така означават, че случаите не намаляват толкова бързо, колкото през пролетта, отбелязва нидерландската банка ING. Според анализаторите й това увеличава риска строгите блокирания да бъдат удължени.
financebg.com