Европа губи битката за възстановяването си
Koлебанията на световните пазари продължават. Борсовите индекси по целия свят спаднаха рязко през последните няколко търговски сесии, пише ZeroHedge.
Инвеститорите пренареждат не само експозициите си в очакване на по-суровите ликвидни условия след като най-накрая Федералният резерв на САЩ (Фед) ще прекрати програмата си за покупка на активи по-късно този месец.След заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) те гледат нервно на задачите, които трябва да решат европейските политици. А изглежда, че инвеститорите достигат до извода, че генерирането на възстановяване на растежа може да е доста трудна задача за европейските политици в краткосрочен план.
Франция и Италия – втората и третата най-големи икономики в еврозоната – или стагнират, или растежът им се свива. За да постигнат убедително възстановяване, политиците им трябва да увеличат действията си на три фронта – да извършат структурни реформи за повишаване на гъвкавостта на икономиката, да въведат фискални облекчения, за да стимулират активността, и да провеждат експанзионистична парична политика, за да подкрепят кредитния растеж.
На всички три фронта обаче те срещат яростна опозиция.
По отношение на структурните реформи – на 28 септември управляващата Социалистическа партия на френския президент Франсоа Оланд изгуби контрол над Сената в полза на френския дясноцентристки Съюз за народното движение – развой, който само ще усложни представянето и изпълнението на плановете за реформи, които вече срещат яростната съпротива на стачкуващите в секторите транспорт, производство и услуги.
Същевременно на 29 септември в Италия три мощни търговски съюза се съгласиха да сформират обединен фронт срещу предложения от премиера Матео Ренци закон за работните места. И което е по-лошото – Ренци не успя да победи лявото крило на собствената си партия, което го обвинява, че робува на политическия диктат на Берлин. Въпреки че висшите ръководители на партията обещаха да подкрепят закона тази седмица, евентуална конфронтация в Сената на 7 октомври може да изпари надеждите за приемане на предложенията за ключовите реформи.
По отношение на фискалната политика – в последните няколко дни и Франция, и Италия ревизираха целите си за понижение на бюджетните дефицити. Френският финансов министър Мишел Сапен отрече мерките за строги икономии, заявявайки, че Париж няма да смали бюджетния си недостиг под 3% от БВП до 2017 г. – две години по-късно в сравнение с първоначалната прогноза.
Италианското правителство също отдалечи датата, на която очаква дефицитът да слезе под определените граници. По този начин Рим удължи срока с една година. Двете правителства обаче срещат редица предизвикателства при защитата на просрочените бюджетни цели в Брюксел и Берлин.