Една трета от полицията в Гърция се бори с нелегалната имиграция

Гърция е “дълбокото гърне” на нелегалните имигранти в Европейския съюз, на практика трябва да оперира с 90 на сто от тях, твърди говорителят на гръцката полиция Атанасиос Кокалакис в интервю за GRreporter.info.
 
Г-н Кокалакис, колко нелегални имигранти са прекосили границата от началото на годината? В момента броят им надхвърля 100 хиляди. Откъде преминават най-често? Основният им коридор в момента е сухопътната източна граница на страната с Турция в област Еврос. Защо не преминават както преди чрез островите в Егейско море? Успяха ли самолетните патрули на гръцката военна авиация и колегите им от Frontex да прекъснат този коридор? Да, това сътрудничество спомогна много за подобряването на състоянието що се касае до морската граница. Но един друг равностоен параметър е и фактът, че сухопътната граница е вече по-безопасна и по-евтина за трафикантите на хора. За да може да премине през морската граница, на всеки от нелегалните имигранти са нужни 5-7 хиляди долара, докато сумата за преминаване през сухопътната граница е слязла до хиляда евро. По този начин и желаещите да преминат границата с Гърция са много, и е по-безопасна и за имигрантите и за трафикантите. Хората, които живеят в района казват, че нелегалните имигранти буквално търсят полицията, за да ги залови. Вярно ли е това? Истината е, че една голяма част от тях търси гръцката полиция или – в последния месец – смесените сили на Frontex по много причини. От една страна, за да удостоверят пребиваването си в Гърция и от друга, в много по-малка степен, за да подадат молба за политическо убежище. Право, което някои от тях евентуално имат. Много ли са кандидатите за политическо убежище? За момента данните от началото на годината сочат, че по-малко от 1/10 от нелегалните имигранти са подали такива молби. Падат се 6.500 молби на 100.000 нелегални имигранти. Това показва желанието и целта на тези хора е да влязат в Гърция и да я използват като стъпало за прехвърлянето си към централна и западна Европа. След като бъдат заловени от полицията, каква процедура следва? Какви документи им се издават? След залавянето ги отвеждат в центровете за регистрация, където освен че ги регистрират, ги снимат и им вземат отпечатъци от пръстите. Това е европейската процедура, която следваме и ние. Паралелно някои от тях, за които се смята, че трябва да бъдат експулсирани остават в полицията. На останалите, за които няма данни, че може да са опасни за обществената или националната сигурност се издава един документ, който ги информира, че в рамките на един месец трябва да напуснат страната. Това е предвиденият от закона процес. Какво правят имигрантите, след като получат този документ? Това, което най-често правят е да се придвижат до област Атика, и особено до Атина. Една по-малка част търси пристанища като например това в Игуменица, в Патра или в Скала Лакониас. Искат да се намират близо до тях, за да могат по някакъв начин да проникнат незаконно в някое превозно средство или чрез мрежата на трафикантите на хора да преминат в централна Европа. По този начин обаче никой не знае къде се намират. Да, така е. Не е възможно да имаме данни за всеки един поименно. След като нямат конкретно местожителство тук в Атина, или семейна връзка с някой друг, говорим за хора, които се губят в множеството. Разбира се, полицията непрестанно извършва проверки, за да можем да знаем къде се намират тези хора, но това не означава, че те не могат да се придвижват и да се намерят където и да е. След като документът им предоставя възможността да излязат от страната след месец, биха могли да се намират навсякъде. От началото на месеца в област Еврос бяха разположени Групи за бърза гранична намеса (RABIT) на Frontex, които охраняват границата заедно с гръцката полиция. Имате ли някакви резултати за ефективността им? Досегашните резултати показват намаление от 40-50% в броя на нелегалните емигранти. То е свързано с дейността на смесените патрулни групи както и с климатичните условия и всеки ден е различно. Видно е обаче, че имаме едно сериозно намаление в притока на имигранти. Мисля, че посланието на групите за бърза гранична намеса не е толкова в това дали има намаление в рамките на 10-20 дни и т.н. Посланието е по-голямо и не се ограничава в операционната дейност. То е, че Европейският Съюз практически се намира тук. То е едно широко политическо послание на Европа към третите страни – и особено към съседните като Турция или към страните, от които имигрантите произхождат – че границата на Гърция е граница на Европа. Не е просто границата на една държава, която приема като дълбок съд един огромен брой нелегални имигранти. Министерството на защита на гражданина представи един законопроект, с който се надява да ограничи броя на незаконните имигранти, които влизат в страната. По какъв начин ще го постигне? Първо искам да кажа, че проектозаконът е един от аспектите на цялостния национален план за действие относно управлението на имиграционните потоци, който бе предложен през септември и бе приет от ЕС. Отзвукът му беше такъв, че компетентният комисар и европейските органи изобщо обещаха да финансират програмата в период от три години. Т.е. на база на всяка нужда, на всяко изследване и на предложенията, които ще възникват за параметрите на плана, ще бъде осигурявано съответното финансиране. В първия стадий, който тече в момента, много скоро ще бъде ратифициран и публикуван президентски указ относно начина на преглеждане на събраните досега молби за убежище. Надяваме се, че указът ще помогне, за да се справим с този огромен брой молби – почти 54.000 – които не успяхме да разгледаме през изминалите години. В рамките му ще действат експертни комисии и комисии, които ще се занимават само с разглеждането на молбите. Паралелно вече се разглежда проектозакон, който е първоначално одобрен за нова Служба за убежище, нова Служба за първа регистрация както и за процеса на въвеждане в гръцката правна система на директивата 118 от 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Службата за първа регистрация ще преценява доколко един незаконен имигрант трябва да бъде експулсиран или трябва да му се предостави международна или някакъв друг вид защита. От там нататък, които от имигрантите желаят да подадат молби за убежище, ще могат да го правят в една служба, която ще има само тази задача. Т.е. няма да се занимава с имиграцията в нейната цялост както правеха досега полицейските служби. Хората, които ще работят там ще са специално обучени за да извършват конкретната работа. Цялата тази система ще си сътрудничи с останалите страни-членки на ЕС. Ние сме отворени към всякакъв вид сътрудничество. А какво ще стане с Регламент Дъблин II, според който Европа връща нелегалните имигранти в първата страна, от която те са преминали, защото тя има отговорността за провеждане на процедурата за бежански статут и за решението дали лицето да получи такъв статут? Ние смятаме, че Регламент Дъблин II е несправедлив, защото в момента ние сме приемна страна за 90% от нелегалните имигранти като тези, които напускат Гърция или се смята, че са се промушили и се намират някъде в Европа биват връщани отново тук. Т.е. от една страна имаме притоци от трети страни и от друга принудителни институционни притоци от ЕС. Затова смятаме, че за Гърция е несправедливо да е принудена да приема целия този брой нелегални имигранти. Също така смятам, че никоя страна членка на ЕС не би могла да издържи и да се справи с този наплив на незаконна имиграция. Броят им е много голям. Говорим за 250-300 души на ден. Това ни принуждава да използваме 1/3 от полицейската сила в страната, за да се справим само с незаконната имиграция. Разбираме, че тези хора са нещастни, че идват от страни, в които се водят граждански войни или се управляват от режими, които не спазват човешките права. Но, от друга страна, те идват в една малка страна, която се намира в лошо икономическо състояние. Това предизвиква големи проблеми в социалната симбиоза. Ние вече сме се обърнали към компетентните органи на ЕС и на политическо ниво. Самият премиер се обърна към колегите си и им заяви, че тук говорим за една крещяща несправедливост към Гърция, която в момента е „дълбокият съд” на имигрантите. Всички се намират тук. И е несправедливо за една страна с население 11 милиона да се справя с проблеми, които се равняват на 500-милионното население на Европа или, ако щете, да се справя с такива проблеми при нейното икономическо състояние спрямо останалите страни-членки. Смятам, че ревизирането на Регламент Дъблин II ще покаже на практика смисъла на солидарността в ЕС. Кога започнаха тези толкова големи потоци от нелегални имигранти? Това, което мога да кажа е, че през последните пет години потоците се увеличиха, а в последните 1-2 се разраснаха неимоверно много. Миналата година бяха регистрирани 126.000 имигранти, а към днешна дата вече сме подминали 100.000 за тази година. Смятаме, че може би ще достигнем миналогодишния брой. За щастие имаме помощта на Frontex и може би ще отчетем спад в някакъв процент, особено през последните месеци на годината. Но Frontex ще е тук за определен период от време, за два месеца. И е възможно след тези два месеца потокът да се повиши отново не защото не можем да опазим границата си, а защото ЕС няма да бъде тук. Групите за бърза гранична намеса се разполагат там, където има нужда за период от два месеца. Надяваме се, че сътрудничеството ще е добро и че ако възникне нужда, RABITs отново ще дойдат тук. Така или иначе Frontex е единственият компетентен за охраняването на външните граници на Европа орган. И понеже 90% от общия проблем се намира тук, се надяваме Frontex да е тук и след тези два месеца. Смятаме, че до окончателното разрешаване на проблема ЕС трябва да се намира тук с операционните си сили.