ЕК: България трябва да положи още усилия за справяне с корупцията
Основната критика към България в поредния доклад на Европейската комисия, който ще бъде огласен в сряда, отново ще е за липсващите резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, както и за организираната престъпност. Това пишат български печатни медии, позовавайки се на източници, запознати с черновата на документа, която от събота е в София.
На управляващите не е отправена директна препоръка за създаването на специализирано звено за борба с корупцията. Записано е обаче, че в България липсва орган, който да се справи с явлението. И се препоръчва засилване капацитета на прокуратурата за работа в тази сфера.
Комисията препоръчва да се засили контролът върху изпълнението на мерките за неотклонение, така че да не се стига до това престъпници с влязла в сила присъда да успяват да изчезнат, преди да бъдат пратени в затвора. Подобни критики имаше и в миналия доклад.
„Никой не пое отговорност, нито пък се предприеха стъпки да се гарантира, че това няма да се повтори”, пишеше преди година. Ситуацията и сега не се е подобрила.
Висшият съдебен съвет е сред институциите, които търпят най-сериозни критики в доклада. Например казусът „гнили ябълки”, който нашумя в последния месец и катализира масовото съдийско недоволство срещу управлението на Софийския градски съд, се споменава в черновата. Препоръчва се реорганизация на ВСС.
В черновата на доклада няма нищо за медийната свобода. Както обикновено, критиките на Брюксел не са придружени с посочване на отговорни лица.
Положително е оценена приетата от правителството и парламента стратегия за продължаване на съдебната реформа, но се отчита, че това все още са само намерения.
Според запознати докладът за България ще е много по-мек, отколкото се очакваше, и е направена разлика между управленията преди и след изборите. От комисията отчитат това, че правителството само е назовало проблемите на страната.
За сметка на това обаче докладът за Румъния не бил толкова хвалебствен, колкото в северната ни съседка се надяват. Запознати смятат, че това може да бъде разчетено като знак, че въпреки всичко мониторингът за двете страни няма да бъде разделен и намалява вероятността Румъния да влезе в Шенген преди България.