Електричество за Европа от Сахара – мит, чудо или реалност
Европа отдавна има проблеми с енергодоставките и търси различни начини да ги разнообрази. Сега на дневен ред идва проектът „Дезертек“ (Desertec), който трябва да захрани Стария континент с електричество, добито от слънцето в… Сахара. Амбициозната инициатива на стойност 400 млрд. долара вече набира скорост и се изгражда активно, но се множат и нейните противници, които твърдят, че рисковете в нея са повече от ползите, които тя ще донесе, разказва Ройтерс.
А иначе „Дезертек“ е най-мащабният соларен проект в света, който ще бъде изграден въз основа на
технологията „концентрирана слънчева светлина“ (CSP)
При нея полета с концентрично разположени огледала отразяват слънчевите лъчи към разположена в центъра им кула с вода, загряват я до кипване и тя започва да върти турбини и да произвежда електричество, чисто от вредни емисии, което после поема по трасето към Европа, Северна Африка и Близкия изток.
Зад проекта стоят десетина кампании, най-вече от Германия, според които изграждането му ще утвърди Европа в челото на битката с промените в климата и ще даде възможност на икономиките в Европа и Северна Африка да растат и същевременно да покрият заложени цели за намаляване на вредните емисии. Противниците му пък са на мнение, че той по-скъп от фотоволтаиците, които стават все по-популярни в Европа, а и може да „падне жертва“ на непостоянната политика на страните от Магреба, където ще бъдат разположени огледалата, или на мощните бури в Сахара. Според тях освен това проектът може да се окаже заплаха за жителите на пустинята, ако се наложи водата, която те ползват сега, да бъде пренасочена за почистване на праха по огледалата.
Авторите на „Дезертек“ пък са изкушени от факта, че само за шест часа върху пустините по света пада под формата на слънчеви лъчи
повече енергия, отколкото светът потребява за година
„Сахара предлага изключителни възможности – тя е близо до Европа, в нея практически не живеят хора, а слънцето грее особено интензивно“, казва Джордж Джофи, експерт по Магреба към университета в Кембридж, който не е свързан с проекта. „Ще бъде лудост такава възможност да не се използва.“
Предложен от Римския клуб, международна група експерти, която предлага решения на глобалните проблеми, „Дезертек“ се превърна в индустриален проект миналия месец, когато презастрахователят „Мюних Ре“ (Munich Rе) домакинства на официалния му старт в баварската столица. „Имаме специални отношения с промените в климата, те засягат нашия бизнес право в сърцето“, казва Петер Хьопе, шеф на отдела за природни рискове към компанията. „Природните катастрофи, свързани с времето, са сред най-скъпите.“
Авторите на проекта смятат, че той ще бъде полезен и за страните от Северна Африка и Близкия изток, които страдат изключително много от все по-интензивните суши и настъплението на пустините, отговорност за което носи глобалното затопляне. Според тях един ден той може да осигурява около 15% от електричеството на Европа. Засега обаче се планира пускането му на етапи, а цялостното му завършване едва ли ще стане факт преди 2050 г.
Привърженици на фотоволтаиците са на мнение, че
по-малките проекти са по-перспективни
тъй като не се нуждаят от тежка инфраструктура като технологията CSP. Според тях европейските правителства все повече ще залагат на възобновяеми енергийни източници, достъпни на собствената им територия, вместо да внасят енергия от рискови страни като Алжир. „Енергията от Сахара за Северна Европа е мираж“, заяви наскоро Херман Шеер, депутат в Бундестага и председател на Европейската асоциация по възобновяема енергия. По думите му цената на „Дезертек“ е изкуствено намалена, а техническите му възможности – надути.
„Дезертек“ ще помогне за свиването на вредните емисии в Европа и ще подкрепи социалното и икономическото развитие в Северна Африка“, контрира Сантяго Сиахе, шеф на испанската „Абенгоа солар“, участваща в проекта. Компанията отдавна развива соларни проекти по различни технологии в Мароко и Алжир, посочва Ройтерс. Според мароканските власти проектът може да осигури енергийна независимост на страната, купуваща 96% от енергията, която ползва, и да осигури достатъчно електричество за Европа.
Участващите компании
Швейцарската инженерна групировка АВВ, специалист в разработването на далекопроводи с висок волтаж
Германският инженерен конгломерат „Сименс“
Испанската компания „Абенгоа“, която отдавна изгражда соларни системи в Испания, Мароко и Алжир
Алжирската хранителна компания „Севитал“
Дойчебанк
Германската държавна банка HSH Нордбанк
Германските енергийни компании E.ON и RWE
MAN Solar Millennium, съвместно предприятие на MAN Ferrostaal, подразделение на МАН, и Solar Millennium, която произвежда огледала за CSP системи
Германската презастрахователна компания „Мюних Ре“
Германският производител на индустриални инсталации M&W Zander
Германският производител на слънчеви панели „Шот солар“