Емигрантските пари бият преките инвестиции

Така трансферите на емигрантите надминават дори преките чуждестранни инвестиции, влезли в страната през 2011 г., които достигнаха едва 740 млн. евро.
И това не е окончателната сума на парите, които нашите сънародници изпращат в родината си. Защото статистиката не обхваща най-популярните и предпочитани канали на гастарбайтерите – неофициалните.
За засилващата се роля на емигрантските пари в българската икономика говорят и данните на европейската статистика. През 2010 г. работещите в чужбина българи са вкарали в страната официално 760 млн. евро. Така България се нарежда на четвърто място в ЕС.
Според Евростат, без тази сериозна финансова инжекция дефицитът по текущата сметка щеше да скочи със 160 на сто повече. От друга страна обаче, България е загубила 5,4 процента от БВП заради българите в чужбина, които работят за местните икономики.
Казано с други думи, от икономическата емиграция страната ни губи близо 1 млрд. евро годишно. Това отчита годишният доклад на ЕК за заетостта в ЕС.
Европейската статистика показва и други данни, свързани с България. Оказва се, че 7 на сто от трудоспособното българско население работи в други държави. Добрата новина е, че притокът на емигранти към западноевропейските страни е започнал да намалява. Причината е рецесията в тези страни, която ограничава пазара на труда и свива възможностите за работа. Така българската трудова миграция е намаляла с 18 на сто.
Тук обаче кризата също е обхванала основни сектори на икономиката и трудно се намира добра работа. Освен това, заплащането е много по-ниско от средностатистическите доходи в ЕС. Това кара много от върналите се емигранти да прекарат зимата у нас и напролет отново да търсят работа „по широкия свят”.
Въпреки тежкия труд, българските гурбетчии не искат да остават по родните си места. Една от причините е по-ниското заплащане, другата са условията на труд и живот, особено в малките градове и селата.
Най-много емигранти има в Испания, Германия, Италия, Гърция и Великобритания. Българите там работят основно в сферата на услугите, хотелиерството, строителството, търговията, земеделието.
От Института за икономически изследвания дават пример с българските емигранти в Испания, чиито основни разходи отиват в местната икономика, а не в българската. 60 на сто от работещите там имат собствено жилище, а близо три четвърти не желаят да се връщат в България.
Същото се отнася и за Италия, където се намира една от най-големите български общности. Половината от българите там нямат намерение да се върнат в родните си места. С най-много финансови средства подпомагат своите роднини и близки именно работещите в Италия. Месечно те изпращат средно около 190 евро на семействата си в България.
Намаляват обаче емигрантските потоци от САЩ и Канада, отчитат експертите. Защото животът в тези държави е скъп и все по-малко пари остават за близките в родината.
Младите и образовани българи също гледат на „Запада” като на мястото, където могат да се реализират като специалисти и да направят кариера. Изтичането на мозъци е най-болезненият процес за българската икономика.
България продължава да играе ролята на „донор” на високоспециализирани и висококвалифицирани кадри за западноевропейските държави. Потвърждават го и данните на Евростат. Според европейската статистика 70 на сто от младите хора в България твърдо са решили да се реализират в чужбина.

Финанси