Ем. Коен: Поправките в НПК ще доведат до лавина от присъди за България

На 25 март НС прие изменения в НПК и част от тях президентът Първанов върна за преразглеждане. Ако и двете поправки останат това може да доведе до лавина от присъди срещу България в Страсбург и само след две-три години ще има десетки дела, по които страната ни ще плаща, заяви пред БГНЕС Емил Коен от Българския хелзинкски комитет. Но присъдите не означават само обезщетения, от тях следва, че и законът трябва да се поправи, добави той. Този процес се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа, а страната ни и без това е една от шампионите по неизпълнени решения на съда в Страсбург и в един момент това ще стане политически въпрос с негативи за правителството и за всички нас, поясни Коен. Промените бяха гласувани в пленарна зала само от депутатите на ГЕРБ. Две от поправките въвеждат новости, които в България досега не са съществували – първата предполага да се постанови осъдителна присъда само въз основа на доказателства, добити чрез СРС и от свидетел, чиято самоличност в определени моменти не се знае дори и от съда, обяснява анализаторът. Не случайно в предишната редакция на закона се казваше, че не може да има осъдителна присъда основана само на СРС-та, казва Коен. При сегашните поправки това означава, че се дава широка възможност за злоупотреби от страна на МВР и на следствието, които биха могли да направят монтаж със свидетелски показания, примерно, пояснява той. С втората поправка се прави нещо още по-нечувано, за което има осъдителна практика в Европейския съд – при неявяване на адвокат на подсъдимия да му бъде назначен защитник, продължава коментара си Емил Коен. „Г-н Борисов сбърка като говори за служебен адвокат, което не е едно и също с т. нар. запасен или резервен защитник“, подчерта Коен. Служебният адвокат, пояснява той, се назначава на подсъдимия в определени от закона случаи, когато казусът е тежък, когато не е възможно да плати, когато е малолетен и др. Но резервният защитник е съвършено друго нещо – той трябва да замести титуляра, защото не се е явил. Обаче защитата се договаря между обвинения и адвоката, който изпълнява неговите желания. И изведнъж на обвиняемия се натрапва човек, когото той нито знае, нито познава, отбелязва правозащитникът. Такова право на защита може да изиграе по-лоша шега, отколкото да няма изобщо защита. В НПК и в Европейската конвенция за защита правата на човека се казва, че обвиняемият избира сам своя защитник. Не само това – има норми, според които защитникът може да бъде сменен.“ А каква защита може да се получи от един човек, който „пада от небето“, назначен от съда или от прокурора и за когото може да има подозрения, че ще играе по тяхната свирка, за да получи евентуално други назначения?“, пита Емил Коен. По подобни случаи има осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека и там са категорично против практиката на страните, които са допуснали нарушение на фундаменталното право на защита, обяснява той. Така, че с тези поправки, мислени с цел да развържат ръцете на прокуратурата и МВР, да ускорят процеса и да направят по-ефективно наказателното производство, за съжаление, много грубо се нарушават правата на човека. Ако промените не бъдат оттеглени заедно с финансовата тежест върху данъкоплатците, България със сигурност ще бъде принудена да ревизира текстовете в НПК и то по унизителен начин – със загуба на престиж, на политически дивиденти, да не говорим за пострадалите хора, смята Емил Коен.

Финанси