Естония създава първото цифрово посолство
Някъде в Люксембург ще има стая, на чиято врата ще бъде закачено естонско знаме, а вътре ще се съхранява естонската държава в данни. Горе-долу така ще изглежда първото цифрово посолство в света, което ще започне работа в началото на 2018 г.
Институцията е част от стратегията на малката балтийска държава как да оцелее след кибератака или реална окупация. Цифровото посолството е ядрото на този план – с идеята да бъде „план Б“, ако системите в рамките на Естония бъдат атакувани или изгубят мощност.
Отбранителната ни система е такава, че каквото и да се случи, да продължим да функционираме като държава, обяснява пред „Дневник“ главният информационен директор на страната Сиим Сиккут. Естония изгуби Втората световна война и имаше правителство в изгнание, сега опитваме да направим такова и в цифровия свят, за да имаме капацитета да работим от чужбина, ако е необходимо.Така, дори ако се случи немислимото, държавата ще продължи да функционира.
„Немислимото“ не е само война. Има други държави, застрашени от вулкани, цунамита, природни бедствия, външни врагове – те могат да ползват подобен бекъп. Очакваме скоро това да се случи, казва Сиккут.
Виенските конвенции в цифровия свят
Можехме да ползваме и облачна услуга, сочи той, но за нашите цели е нужно да имаме пълен контрол и юрисдикция над данните, нещо, което такива услуги не могат да гарантират. Установяването на данните във физическите посолства в чужбина пък се оказало прекалено скъпо.
„Започни на дребно, ако не работи, убий проекта. Ако работи, развий го. Това е нашият подход“.
Така се стига до идеята за цифровото посолство. Люксембург бива избрана по три причини – държавата вече е партньор на Естония, има необходимото техническо ниво, за да изпълни заданието, и е предложила най-добрата цена. Освен това е била достатъчно гъвкава, за да работи за реализирането на проекта и в рамките на международното право. Любопитен факт е, че в стаята с естонско знаме на вратата ще действат Виенските конвенции.
„Това важи и за единния цифров пазар – често правилата вече съществуват и не ни трябва специално ново правило за цифровото и киберпространството. Нямаме специални закони за електронното правителство. За каквито и данни да си говорим – на хартия или цифрови, все са данни“, казва Сиккут. „Няма нужда от нови закони, защото настоящите са си добри – просто трябва да се споразумеем как да се прилагат в новата рамка.“
Прост подход
Засега обаче изграждането на втора такава институция не се предвижда. По една много проста причина. „Искаме да изпипаме първата. Това е пилотен проект“, казва Сиккут.
„Обикновено действаме така: започваш с ядрото и развиваш нататък. Е-жителството бе много малка програма в началото. Създадохме я, за да видим ДАЛИ работи и КАК може да сработи и започнахме да надстрояваме“, обяснява той. „Започни на дребно, ако не работи, убий проекта. Ако работи, развий го. Това е нашият подход“.
Горчив опит
Балтийската страна има горчив опит от миналото. През 2007 г. руски кибератаки успяват да свалят едновременно 58 сайта, включително такива на правителството, на вестници и на банки. Не е изгубена информация, но инцидентът остава паметен. „2007-ма година за нас бе урок“, отбелязва Сиккут, информира infobulgaria.info.
„Оперативно нещата не се промениха много, но се промени това, че политиците осъзнаха пред какви опасности е изправен цифровият свят“, казва пред „Дневник“ Таймар Петеркоп, генералният директор на Агенцията за информационните системи на страната, която отговаря за киберсигурността ѝ. „Ако използваш информационни технологлии, се сблъскваш с определени рискове и слаби места, така че трябва да си готов да се справиш с тях на политическо ниво. Ние бяхме първата европейска държава, която създаде структура за киберсигурност“.
financebg.com