ЕС се готви за байпас на Полша и Унгария заради бюджета
Европейските партньори трябва да се подготвят за „байпас“, ако е необходимо, за да се преодолее позицията на Унгария и Полша, с която блокираха пакета за възстановяване на ЕС от пандемията, пише онлайн изданието Politico.eu.
Ако Варшава и Будапеща смятат да държат Брюксел като заложник заради върховенството на закона, останалите членки ще трябва да ги заобиколят
Премиерът на Ункария Виктор Орбан. Снимка: Akos Stiller/Bloomberg
Будапеща и Варшава наложиха вето на многогодишната финансова рамка на ЕС до 2027 г. и спасителния пакет в циничен опит да се предпазят от мярката, която обвързва демократичните ценности с изплащането на пари от ЕС, информира investor.bg.
Останалите 25 държави членки в ЕС са в ситуация, в която трябва да намерят начин да заобиколят този опит за вземане на заложници от двама от най-големите бенефициенти на европейските субсидии.
Ако бюджетът на ЕС за периода 2021-2027 г. не бъде приет този месец, ЕС ще премине към финансиране за спешни ситуации, което се базира на бюджета за предходната година. Всички нови програми, вкл. безвъзмездните средства за най-тежко засегнатите от пандемията страни и инвестициите в прехода към нисковъглеродна цифрова икономика, ще бъдат отложени.
След години на системно премахване на безпристрастността на съдилищата в двете страни, неутралността на държавните институции и свободата на медиите Варшава и Будапеща разчитат на компромис в последната минута, за да обезсмислят обвързването на плащанията с върховенството на закона. Те се опитват да експлоатират извънредната ситуация в областта на общественото здраве, за да си осигурят картбланш за по-нататъшни действия.
Идентифицирани са три възможни обходни маршрута. Бившият белгийски премиер Ги Верхофщад, водещ либерал в Европейския парламент (ЕП), предложи създаването на фонд за възстановяване като т.нар. засилено сътрудничество между група желаещи държави, което е регламентирано в Договора за ЕС от Лисабон.
Опитни европейски юристи казват, че тези пътища са осеяни със законови затруднения. Договорът предвижда, че всяко засилено сътрудничество „не трябва да подкопава вътрешния пазар или икономическото, социалното и териториалното сближаване“ и „да зачита компетентността, правата и задълженията на онези държави членки, които не участват в него“.
Преди всичко, единодушието на 27-те все още ще бъде необходимо, за да се използват разписки от бюджета на ЕС (известни като „собствени ресурси“), за да се подпишат съвместните заеми за фонда за възстановяване, което е същността на сделката, подписана през юли.
Възможно е да се създаде самостоятелно средство със специална цел с внесени национални гаранции за заемане на пари, както направиха държавите от еврозоната, когато създадоха Европейския механизъм за стабилност – спасителният фонд на еврозоната за членове, които губят достъп до финансовите пазари. Това обаче би породило допълнителни задължения за страните членки.
Все пак за да хеджират срещу полско-унгарската упоритост, останалите 25 държави трябва поне да започнат законотворческа работа за създаване на фонд за възстановяване извън рамките на ЕС като крайна мярка.
Има и прецедент. През 2011 г., когато оцеляването на единната европейска валута висеше на косъм, британският премиер Дейвид Камерън наложи вето на общоевропейско споразумение за справяне с кризата в еврозоната чрез затягане на фискалната дисциплина. Възмутени от неговата тактика, партньорите от ЕС заобиколиха Великобритания и приеха фискалния договор като междуправителствен договор няколко седмици по-късно. Само Чехия застана на страната на Обединеното кралство. Останалите подписаха споразумението, като Европейската комисия (ЕК) беше изпълнител.
financebg.com