Защо банките ограничават покупките на български дълг

Българският държавен дълг продължава да поскъпва, на фона на ограничен интерес от банките, но засилващо се търсене от пенсионни и застрахователни фондове.

Министерството на финансите преотвори за шести път тази година емисията държавни ценни книжа, деноминирани в евро, с падеж 16 януари 2020 година.

На проведения на 11 ноември 2013 г. аукцион беше постигната доходност от 2.88 процента, спрямо 3.05% при предишното преотваряне на емисията на 3 октомври.

Предложеното и одобрено количество книжа е с номинал 25 млн. евро, а подадените поръчки от първичните дилъри са за 65.54 млн. евро, което съответства на коефициент на покритие от 2.62, при 2.78 в предишния аукцион.

Пенсионните фондове придобиха най-голямо количество облигации от емисията – 45.39%, следвани от застрахователните дружества – 22.61%, банки – 20.00% и инвестиционни посредници – 12.00%. След този аукцион общият обем на емисията в обращение е 145 млн. евро.

При предходния търг на книжата банките придобиха 67% от предложеното количество дълг, сега водещи са фондовете, което отразява състоянието на финансовия сектор. На фона на рекордните нива на депозитите в банковата система, за кредитните институции е съвсем естествено да търсят реализация на наличния ресурс, дори при ниската възвращаемост, която предлага държавния дълг.

Но плановете на кабинета Орешарски за увеличение на краткосрочните задължения, карат банките да са предпазливи с покупката на облигации с по-отдалечен падеж. През следващата година финансовият министър Пламен Чобанов планира да набере допълнителен дълг от 4.5 млрд. лв., от които 600 млн. лв, от вътрешния пазар. А по думите на Чобанов – хазната не трябва да се товари с дългосрочни задължения.

За предпазливостта на банките допринасят и очакванията за промяна на паричната политиката на Федералния резерв в САЩ през следващата година, която вероятно ще доведе до покачване на лихвените нива по дълга в глобален мащаб.