Защо българинът обича забраните
Възпитан ли е обаче българинът в респект към закона, съобразява ли се със забраните, пита Мирела Иванова.
“600 инспектори ще дебнат пушачи нарушители” – из новините на Вести.бг
Ако внимателно следим последните законодателни дни, невъзможно е да сме пропуснали новините за строги забрани и тежки икономически санкции, които си поставят решителната цел да ограничат тютюнопушенето на обществени места и да въведат ред в движението по пътищата.
Ако перифразираме езиковата експресивност на българския премиер, а поне това му дължим в навечерието на 24 май, то страховете на гражданите от строгостта на законите кипят и ферментират като джибри, а какво следва по-нататък, е повече от ясно: опиянението да надхитриш с дребен шмекерлък правилата и реда, да се измъкнеш от тях, участвайки в съмнителни покупко-продажности, да заобиколиш закона, нали е врата в полето, да го прегазиш, защото джипът ти е по-мощен от танк и т.н.
Много неща са забранени, но какво от това…
Нямам обяснение по каква причина законодателите ни разчитат толкова на рестриктивните режими и на сериозните икономически санкции. Може би съществува някаква надежда за приходи в бюджета? Или пък се разчита на респекта от дебнещи инспектори, катаджии и камери?
Докога и да, и не?
Но трябва да ни е много бедна фантазията, за да отговорим еднозначно на въпросите по-горе. Достатъчно е да си дадем сметка какви традиционни противодействия отключват забраните у българина, хеле пък в днешната всеобща разпасаност. Забранен ли е добивът на шистов газ в България? Едни заявяват, че съществуващият мораториум е категоричен, други ни разколебават с обратни твърдения. Забранено ли е да се строи по морето по време на туристическия сезон? Да, и какво от това, кметове и главни архитекти с по-слаб ангел колкото щеш. Забранено ли е да се говори по мобилен телефон, додето се шофира? Да, и какво от това, я те види някой, я не. Забранено ли е да се пресича на червено от пешеходци и автомобили? Всеки ден повсеместно, опасно и развращаващо се случва не само пред очите ни, но и пред очите на полицаите, длъжни да санкционират, но нали обитаваме вкупом общия си разграден двор…
Лошите примери
Над законите и забраните все изплува някоя предвидима човещинка като принадлежност към силните на деня, да речем, или някой чичко Паричко с войнство обиграни адвокати, или разпознаваема особа от съдебната знатност, за която няма невъзможни неща. Защо да спазваме законите, защо да се съобразяваме със забраните, щом може да ни се размине, защо да се самовъзпитаваме в уважение към общовалидността им, след като е тотално разколебана от всякакви едри и дребни тарикатлъци.
Винаги има начин да заобиколиш закона – на някои хора в България това явно им е нещо като мото
Навярно скептицизмът ми ще остане неразбран и несподелен, но ето че последният случай със смачкания служебен джип на БФС за 200 000 лева го потвърждава. Защо возилото е предоставено за обиколки по чалга заведения на сина на шефа, пък бил той и вратар в националния отбор? Няма ли забрана служебните автомобили да се ползват за лични цели? Няма ли конфликт на интереси, когато татко го прави за синко или батко за братко? Кой плаща масрафа – винаги ние, българските граждани, врящи и ферментиращи като джибри в гнева си насаме или на трапеза. Склонни да преодолеят и прекрачат всеки закон, дори и законите на гравитацията след пет ракии…
Мирела Иванова, Дойче веле