Защо петролът на световния пазар поевтиня с 30%, а нашият бензин – с около 5%
На световните пазари петролът поевтиня с 30% за последните шест месеца, тенденцията е трайна и вероятно поне до средата на 2015 година ще е необратима, така твърдят експертите. Българите обаче не усещат това поевтиняване по бензиностанциите и въпросът е – Защо? Сухите цифри са категорични – поевтиняването на черното злато за последните шест месеца е 30% по борсови цени. Нека това да не е отразено адекватно в цените на горивата у нас, но дали 7.2% поевтиняване за масовия бензин А-95 е реално? Разбира се, че не е.
Причините за това твърдение са поне две – първо, когато петролът поскъпваше, скоковете на бензина и дизела просто нокаутираха шофьорите, на които им се налагаше да карат автомобили и камиони непрекъснато. При обратното движение поевтиняването е повече от скромно и винаги със закъснение от поне 5-7 дни.
При едно добро желание лесно би могло да се пресметне колко печелят всички по веригата от това закъснение – бензинът не е нещо , което може да се купи и след няколко дни, ако работиш с кола или камион.
Второ, борсовите цени на петрола винаги са по-високи от цените на руския сибирски нефт, който преработва ЛУКойл в Бургас. Ерго, поевтиняването би трябвало да е повече, отколкото ако внасяхме от ОАЕ или Саудитска Арабия.
Реалното поевтиняване на бензините по нашите бензиностанции в момента на фона на пазарната конюнктура би трябвало да е двойно – вместо с 18 стотинки, поне с 36 стотинки на литър, твърдят експерти, които не искат обаче да застанат с имената си зад такова твърдение..
Бегъл поглед към цените на горивата по родните бензиностанции показва и още нещо – дори незначителното поевтиняване при горивата от 7.2% на фона на сриналата се цена на петрола е валидно само при обикновения бензин А-95, докато за високооктановия А-98 то е едва 3.75%.
Десет пъти по-малко от поевтиняването на петрола. В друга европейска страна потребителите щяха да нададат вой, компетентните държавни институции щяха да се самосезират и да извършат проверка на преработватели и вносители. У нас- пълно мълчание и безропотно наливане на скъп бензин.
Значи сме доволни от цените в момента, дали обаче когато трендът по световните борси се обърне няма да ни се стори нанагорно да плащаме 2.90-3.00 лева за високооктанов бензин. А когато това се случи, бъдете сигурни, че тези цени ще бъдат достигнати за ден-два след официалното обявяване на поскъпването.
И още нещо – при поскъпването на горивата масово родни производители дават потресаващи интервюта по медии, че „хлябът ще поскъпва”, „сиренето ще поскъпва”, „саламите ще поскъпват”, защото в цената им е калкулирана цена на бензин и дизел. Дали това става или защо не става, е отделна тема.
Сега обаче тези производители не искат медийното внимание, но и не намаляват цените си, действайки на принципа – в мътна вода риба ловим. Сега тяхната себестойност намалява, ако са били искрени ,че калкулират и горивата в цената си, те обаче прибират разликата без да мислят, че потребителите у нас са доста чувствителни на темата „цени на храните”.
Така кръгът се затваря – производители и търговци скубят клиентите си, те си мълчат и надават вик само когато се окажат вече с празни джобове за елементарни нужди като гориво за колата и храна за трапезата.
Този театър пък се наблюдава отблизо от държавните мъже – депутати и депутатки, министри и кметове, тъй като за тях цените не са от значение – все пак България е държавата с най-нисък стандарт в ЕС, което включва и ниски стойности на продаваните стоки и услуги. Това за хората с високи доходи и милиони в банките е радващ факт, но колко са те?
Затова да не се учудваме, че хората не гласуват, че който може, бяга от страната, че останалите тук постепенно, но неотменимо се превръщат в придатък на политическия и бизнес „елит” и разчитат на подаянията му.