Защо премиерът не отиде на Петолъчката

Когато преди почти четири години взривовете от Челопечене разтърсиха София, първи там се появи днешният премиер, тогава все още столичен кмет, за да обяснява, обвинява и успокоява пред телевизионните камери на фона на фрапиращото правителствено отсъствие и мълчание. После разказваше как с екипа му събрали хората в центъра на селото, седнали при тях, черпили ги по едно кафе и те спрели да бягат. „Успокоявахме ги. Питаха ме опасно ли е? Аз им казах, че ако е опасно, първи ще избягам. Хората се поуспокоиха“, каза тогава кметът и добави, че с цел да няма паника може и оркестър да им прати.
Ирония на съдбата и трагична закономерност
 

Въпросите на медиите може да са и по-опасни от взривовете

Сега, когато взривовете разтърсиха селата около Стралджа и прекъснаха една от най-натоварените пътни артерии в страната, вече като премиер, той не отиде на Петолъчката и дни наред мълча по темата. На фона на обичайната му медийна хиперактивност това отсъствие изглежда странно, но пък е напълно обяснимо. Със сигурност премиерът не се е уплашил от взривовете и летящите парчета от снаряди. Много по-„опасни“ са натрапчивите въпроси, породени от фрапиращо честото повторение на събитията.
След Челопечене, през февруари 2010-та четирима души пострадаха при експлозия в завод за боеприпаси в монтанско село. През ноември 2011-та по така и неизяснени причини три дни гърмяха иначе „изрядни“ бивши военни складове край Севлиево. В началото на тази година взрив уби жена в склад до габровско село. И така до миналата седмица край Петолъчката. Всъщност част от канонадата там бе предизвикана от снаряди, изостанали и докарани от Челопечене. Което изглежда като някаква символична ирония на съдбата, но по-скоро е трагична закономерност.
В тази хронология се вписва и приетият нов Закон за оръжията, боеприпасите и взривните вещества, който през септември 2010-та въведе строги изисквания, ред, контрол и отчетност.
Системни „човешки грешки“
Въпреки това обаче и сега, както преди четири години в Челопечене, часове наред никой не можеше да каже дори колко точно хора са били в обхванатите от взривове складове. Никой не знае колко и какви точно боеприпаси и оръжия са се намирали и каква точно дейност се е извършвала в тях. Отново витаят какви ли не слухове, които никой не е в състояние да опровергае. И отново се гадае за причините.
Естествено накрая сигурно стандартната версия, появила се първа, ще се окаже и последна – „човешка грешка“ на някой от притиснатите от недоимъка местни работници, рискували живота си за 350 лева месечно в един бизнес за милиони.
Но кой и защо въобще разрешава случайни хора без нужната квалификация да боравят с опасни вещества? Кой и как дава разрешенията и лицензира фирмите? Кой и как изготвя условията за кандидатстване, провежда търговете и дава поръчките? Кой е позволил такъв тип дейност да се извършва в непосредствена близост до един от най-оживените транспортни възли в страната? Кой следи какво влиза и излиза от десетките подобни складове? И въобще кой и как контролира този потаен и съмнителен бизнес? Защо от Министерството на отбраната говорят за „крещящи“ нарушения, а от МВР твърдят, че всичко е наред?
Въобще натрапчивото повторение на едни и същи събития показва, че зад отговорите на тези въпроси се крият други, системни „човешки грешки“, отговорните за които обикновено остават неразкрити и ненаказани.
Взривените митове
 

Взривовете в Челопечене бяха преди четири години. Оттогава нищо не се е променило…

Четири години след взривовете в Челопечене разследването все още продължава. Както стана ясно тези дни, до края на август тепърва трябва да е готова „назначената комплексна взривотехническа и пожарна експертиза“. Говорител на съответната прокуратура мъдро допусна както „вероятността да се установи“, така и вероятността „да не се установи наличието на виновно поведение“.
Преди четири години, в първия ден на челопеченските взривове, устремилата се по онова време към властта в цялата държава партия на тогавашния софийски кмет и днешен премиер излезе с остра, но съвършено справедлива декларация. „Взриви се не само базата с боеприпаси в Челопечене, взриви се за пореден път митът за компетентното и отговорното управление на страната в настоящия момент“, се казваше в нея.
Оттогава нищо не се е променило. Само дето в знайни и незнайни складове са се натрупали още хиляди тонове опасни боеприпаси, а взривовете вече вземат и човешки жертви. Иначе казаните преди четири години думи за взривените митове и компетентното управление са все така точни и актуални и „в настоящия момент“.
Затова и премиерът не отиде на Петолъчката.

 Ясен  Бояджиев, Дойче веле

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *