Защо турската лира не спира да спада

Само допреди години турската лира беше изключително стабилна. Турция сега се справя по-добре от други държави с пандемията, а икономическият ръст остава относително висок, отбелязва Deutsche Welle. Защо тогава лирата продължава да пада?

Турският финансов министър Берат Албайрак, който е зет на президента Ердоган, тези дни представи нови оптимистични прогнози за икономическия ръст в страната. Турската лира обаче продължава да се обезценява. През последните 12 месеца турската валута се е обезценила спрямо долара с над 1/3, а спрямо еврото – с близо 50 на сто, информира expert.bg.

Политическите фактори са водещи

Само допреди няколко години лирата правеше изключително стабилно впечатление, но от 2016 г. насам – след провалилия се опит за преврат и последвалото превръщане на Турция в автократична президентска република, ситуацията се промени съществено.

Валутният експертът Хетлер, който от години изследва развитието на турските финанси, дава като база за сравнение данните на други бурно развиващи се икономики. От това сравнение става ясно, че не всички се развиват така низходящо, както Турция.

Южноафриканският ранд, например, в продължение на 10 години се е развивал по сходен начин с турската лира. От края на 2016 г. обаче, линиите на развитие на двете валути започват да се раздалечават.

По икономически ръст Турция е по-напред от Южна Африка. Държавата край Босфора се справя по-добре и с пандемията от коронавирус. Следователно, казват експертите, причината за обезценяването на турската лира не може да се търси в споменатите два елемента.

Остават само политическите фактори, за които пише Хетлер, а именно: „Надеждността и стабилността на политическите условия, както и репутацията на централните банки в двете държави“.

Независима парична политика

Южна Африка, разбира се, не е образец за политическа стабилност и реформаторски усилия. Там също има злоупотреби и корупция. Но страната разполага с демокрация, свобода на печата и независимо правосъдие. „А всеки опит да бъдат орязани правомощията на Централната банка по отношение на паричната политика, беше задушен още в зародиш“, твърди германският експерт.

В Турция обаче през 2019 г. беше сменен президентът на Централната банка, тъкмо когато той се опитваше да намали инфлацията, повишавайки основния лихвен процент. А турският президент Ердоган неизменно повтаря, че не е приятел на високите лихви, независимо от съветите на всички експерти по този въпрос.

За слабия курс на лирата в момента играе роля и друг политичеки фактор – напрежението в региона на Нагорни Карабах, където Турция се изявява като закрилник на ислямската държава Азербайджан.

financebg.com