Икономиите убиват

/© sxc.hu

Aко строгите икономии бяха клинично изпитване, то щеше да бъде спряно. Това пишат епидемиолозите Дейвид Стъклър и Санджай Басу в книгата си „Тялото на икономиката: Защо икономиите убиват“, представена от CNN.

Като експерти по обществено здраве, ние гледаме ужасени бавната катастрофа, която произтича от политиките на бюджетни ограничения в Европа, а политиците продължават да пренебрегват доказателствата за тези катастрофални последици.

Икономиите са проектирани да свият дълговете. След три години на прилагане на тези политики, вече е видимо, че те не са част от решението, а част от проблема и тяхната цена в човешки животи и унищожителна.

Гърция например е в центъра на бедствието с общественото здравеопазване. За да отговори на постоянно намаляващите цели за бюджетен дефицит, определяни от Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд, правителството в Атина съкрати разходите за здравеопазване с повече от 40%. В резултат техният дял от брутния вътрешен продукт на страната намаля до 6%, спрямо 8% във Великобритания и 9% в Германия.

Какъв е резултатът? Броят на заразените със СПИН скочи с повече от 200% от 2010 г. насам, тъй като кампаниите за превенция сред най-уязвимите групи бяха практически спрени. Нещо повече, в Гърция имаше епидемия от малария – най-голямата от 40 години насам, след като бюджетите за пръскане срещу комари бяха рязко съкратени.

Повече от 200 основни лекарства вече не се плащат от държавата и не се зареждат от гръцките аптеки. Над 35 000 обществени здравни работници, медицински сестри и лекари загубиха работата си.

От 2008 г. е налице увеличение с повече от 40% на хората, които съобщават, че нямат достъп до здравни грижи, като по-голямата част са пенсионери.

Икономиите бяха наложени с презумпцията за неефективност и нужда от оптимизация и реформиране на здравеопазването. Но в Гърция на 1000 души се падат само 5 болнични легла спрямо над 8 в Германия. Спасителните средства от Европа пък са насочени изцяло към финансовия сектор. Всички останали трябва да се оправят сами.

Хората неизбежно се разболяват или умират и това не става защото дадена икономика е в криза. От друга страна фискалната политика може да бъде въпрос на живот и смърт. А има алтернативa.

През 2009 г. германският парламент одобри 50 милиарда евро стимули за икономическия растеж. В Европа ефектът от такива мерки е видим. Страните, които ги приложиха, се възстановяват по-бързо от кризата.

Ако вярваш, че има криза и е възможна криза, значи си ляв. Десните вярват в законът на Сей. Този закон казва, че производството създава потреблението, а Адам Смит дори отхвърля износа като начин за прогрес в икономиката. Всеки зовящ се – десен, трябва да е убeден – че криза няма. В наше село, единственият бизнес е дърва за огрев и хляб, и производство на домати. Казвам, че няма как в такава държава да се произвеждат ликьори, след като хората си позволяват само домашна ракия. Потреблението няма значение, са убедени десните, фалшивите леви също. Ако производството създава потребление, да, да кризи нямаше да има, но уви истината е друга. В България почват да се правят масово къщи от тухли, едва когато идва лявото правителство на Стамболийски, и сега масово селските къщи са от тогава. И автомобили, щяха да правят, ако не беше заклан и разфасован от десните. Лявото създава потреблението, защото настоява повече добавена стойност да отива за работниците, а робите са лоши потребители. – дърва.. хляб..