Икономиката в еврозоната ще спадне рязко до края на 2010-та

В еврозоната бе отчетен изненадващо силен растеж през второто тримесечие на 2010, но инерцията едва ли ще се задържи, защото икономиката е изправена пред силни насрещни ветрове. Като резултат, еврозоната промени прогнозите си за растеж в региона до 1.5% за тази година, предимно заради забележителното представяне на немската икономика през второто тримесечие. Безработицата в зоната се очаква да продължи да расте до средата на 2011 г., като върхът й ще стигне над 16.3 млн. души. Това се казва в новото проучване на Ernst & Young „Прогноза за еврозоната“, предоставено на Profit.bg.
Мари Дирон, главен икономически съветник на изданието, казва: „Второто тримесечие на 2010 г. вероятно ще отбележи връх в растежа за известно време. Пълното въздействие на оповестеното намаляване на разходи и увеличаване на данъци в еврозоната тепърва предстои. И още, всички признаци, които показват, че възстановяването на САЩ се забавя, означават, че е малко вероятно износът да бъде силната движеща сила за възстановяване, както се очакваше преди това.“
Дори стабилната немска икономика няма да може да защити еврозоната от комбинацията на отрицателни фактори, пред които е изправена Европа. „Прогнозата на Ърнст и Янг за еврозоната“ предвижда растежът да спадне рязко през втората половина на 2010г. и да продължи да е слаб в близкото бъдеще.
Поради тези причини, компаниите и домакинствата в еврозоната най-вероятно ще бъдат предпазливи. Бизнесът също така ще продължи да отлага наемането на нови служители и инвестиционните решения, специално в Южна Европа. Потребителите най-вероятно ще продължат да бъдат предпазливи по отношение на спестяванията си.
Марк Оти, регионален управляващ съдружник в Ърнст и Янг за Европа, Близкия Изток, Индия и Африка, споделя: „Въпреки позитивните новини от второто тримесечие на 2010 г., компаниите в различните региони на Европа ще останат песимистични относно краткосрочните перспективи и ще са резервирани относно инвестициите и наемането на нови служители. Бизнес дейностите може да достигнат същите нива отпреди рецесията най-рано през 2015.“
Банковият сектор под стрес
Стрес-тестовете, които бяха публикувани в края на юли, показват че банките са в по-добро състояние, отколкото се очакваше. Само малък брой от тях се оказаха в затруднено положение, а количеството изискуем допълнителен капитал не бе в огромни размери и бе набран своевременно. Въпреки това банките в еврозоната допълнително затягат кредитните стандарти, отчасти заради собствените си трудности за достъп до капитал, и отчасти поради моментната несигурност на прогнозите. Това има сериозни последици за устойчивото възстановяване на бизнес инвестициите в еврозоната, поради силната зависимост на компаниите от банкови кредити.
Мари добавя, „ Интензивният натиск, на който бе подложена еврозоната през месец май отмина, и колапсът на една от големите банки в еврозоната едва ли ще се повтори в близко бъдеще. Но ограничените кредити още известно време вероятно ще продължат да тежат на растежа на Европа.“
Трудностите са едва началото, на това което предстои
Промяната от експанзионистична към свиваща се фискална политика създава допълнителни препятствия за растежа. Правителствата в еврозоната пристъпват към съкращаване на разходите, а в някои случаи и към увеличаване на данъците. Прогнозата на Ърнст и Янг за еврозоната предвещават, че догодина фискалните мерки ще намалят растежа на БВП на еврозоната с 1%, сравнено с неутралния принос от тази година и позитивния 1% от 2009.
Както Мари обяснява, „Фискалните съкращения през първата половина на 2010 г. имат ограничено въздействие. Пълният ефект на тези мерки ще бъде усетен едва през втората половина на тази година и след това през 2011 г. Наличните сега трудности са само началото.“
Все още не е ясно до каква степен правителствата ще бъдат способни да осъществят своите финансови планове, а тази несигурност оказва влияние върху доходността на държавните облигации и предизвиква колебания на фондовите пазари. При все че лошата ситуация със суверенните дългове и дори пророчествата за разпадането на европейския паричен съюз изглеждат все по-далечни в сравнение с месец май, тези развития остават рискови и през следващите години.
Инфлацията е допълнителен фактор за предпазливостта на домакинствата и бизнеса
Икономиката в еврозоната ще трябва да се справи също с инфлация, причинена от повишеното търсене на стоки. Въпреки че инфлационните темпове са на ниско ниво, то е по-високо отколкото се очаква в това нестабилно икономическо състояние. А това допълнително намалява покупателната способност на домакинства и бизнеси.
Трудности пред Европейската централна банка
Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължи да бъде изправена пред трудната задача да балансира между своето желание за възможно най-бърза нормализация на паричната политика и риска от задушаване на тъй крехкото възстановяване. „Прогнозата на Ърнст и Янг за еврозоната“ очаква, че ЕЦБ няма да промени лихвите до средата на 2011 г. и ще продължи да осигурява максимална ликвидност на банките.
Мари заключва, „Прогнозата за икономиките в еврозоната е свързана с продължителен период на слаб растеж. Скромното възстановяване на някои от страните в Северна Европа ще бъде дърпано назад от икономиките в южната част на еврозоната, поради болезнените финансови преструктурирания там. Ако не друго, нашата прогноза предвижда продължаващо раздалечаване между двата региона.“
Изгледите за България: Въпреки предишни структурни реформи, валутен борд и добра финансова политика, България отчете спад от 5% на БВП през 2009. Дори и с подобренията от тази година, БВП все още спада на годишна база (3.6% и 1.4% съответно през първото и второто тримесечие, което е спад от 2.5% до момента).
Видът на икономическия растеж следва очакванията. Съживяването на износа на стоки и услуги бе единственият позитивен елемент през второто тримесечие, като повишаването беше с 12.4% за година. Междувременно вносът е в застой на равнище, наблюдавано през същия период миналата година.
Нетният износ допринесе 9.9% пункта към годишния ръст на БВП за тримесечието, докато крайно слабото вътрешно потребление и намаляването на стоковите наличности, значително възпира растежа. През второто тримесечие разходите за потребление спаднаха с допълнителни 4% годишно.
Заплахата от растяща безработица (когато летният туризъм и селскостопанските позиции изчезнат), както и заплатите и съкращенията в публичния сектор, притесниха бюджетите на домакинствата. Въпреки всичко, доверието на потребителите се повишава значително през август – до най-високото ниво от октомври 2008 г. насам, когато рецесията започна – и решението на правителството да спре съкращенията в публичния сектор и да не повишава данъците догодина, успокои страховете. Все пак, частното потребление се очаква да намалее 3% тази година, от 6.2% през 2009.
Според данните за търговията през юли, разликата в ръста между вноса и износа се е запазила. Индикаторите показват също и по-стабилно потребителско търсене. Но дори и ръстът на нетния износ няма да може да спре свиването на БВП с почти 1% през тази година. Домакинствата и фирмите ще продължат да бъдат предпазливи, докато не стане ясно, че рецесията е отминала. Официалната прогноза е, че ще има минимален растеж на БВП през тази година, но това изглежда трудно постижимо, имайки предвид слабото първо полугодие. За 2011 г. прогнозата е, че ще има среден ръст от 3.6%, преди достигане на прогнозиран ръст от 6% за 2012 г. Налице е рискът ограничителната финансова политика, насочена към намаляване на бюджетния дефицит от очакваните 4.5% от БВП (сравнено с първоначалната цел от само 0.7%от БВП) и съответно от 2.5% през 2011- да задържи икономическия растеж под очакваната прогноза.
Финансовата позиция на България изглежда нарастващо силна, въпреки нестабилната икономика, което е в контраст с растящата нервност в Румъния. Финансовият министър наскоро повтори позицията си, че няма нужда от помощта на Международния валутен фонд, въпреки че се планира да се издадат международни облигации на стойност 1 млрд. евро с цел увеличаване на резервите.
Изглежда, че ниското ниво на дългове на България и системата на валутен борд успешно са защитили икономиката от заразяване с южноевропейската криза.
Все пак, слабата икономика на Европейския съюз (която поема около 60% от износа на страната) ще натежи на възможностите за растеж през следващите няколко години. Както е известно много българи работят в страни с нисък темп на икономически ръст – като Гърция, Италия и Испания, а там трудовите възнаграждения и заплатите (които се равняват на 3.3% от БВП) са спаднали с 12% през 2009, следователно те ще останат ниски и през следващите няколко години.
Правителството продължава да очаква, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще се присъедини към европейския обменен механизъм (ERM II), а влизането в еврозоната е планирано за 2012. Но като се има предвид последната финансова и дългова криза в ЕС и включването на бъдещи участници (особено тези като България, които имат проблеми от гръцки стил при отчитането на точни финансови данни), 2014 изглежда по-реалистична крайна дата за влизане в еврозоната.