Икономиката на България се нуждае от балон, а такъв няма

Много е вероятно и през 2013 г. икономиката да не успее да достигне предкризисното ниво на производство, ако прогнозата на ИПИ за реален ръст от около 0.5-0.7% и покачване на цените с не повече от 1% се сбъдне, пише Десислава Николова отИнститута за пазарна икономика.

Причините за това слабо представяне на българската икономика са както външни, така и вътрешни. Външните фактори са най-вече обвързани с бавното възстановяване на еврозоната, с която България е силно обвързана. Това, което наблюдаваме в ЕС от началото на кризата до момента, де факто сбъдна най-песимистичните очаквания за така нареченото възстановяване с формата на английската буква W. Наистина, след първоначалния процес на възстановяване и положителен икономически растеж през 2010 и 2011 г., ЕС и еврозоната в частност отново се потопиха „под вода” и отбелязаха отрицателен ръст през 2012 г. Поредната рецесия в ЕС продължи до второто тримесечие на 2013 г., когато европейската икономика успя да отбележи, макар и нищожен, положителен растеж от 0.4% на тримесечна база.

Невъзможността на европейската икономика да загърби решително икономическата криза се дължи най-вече на изключително лошата комбинацията от неустойчиво дългово бреме и загуба на конкурентоспособност в страните от периферията, които пък „заразяват” със слабия си растеж и останалите страни.

Лошата новина както за българската, така и европейската икономики е, че докато фундаменталните проблеми с натрупаните планини от дълг и неконкурентоспосбност не бъдат решени, то ЕС в най-добрия случай ще продължи да стагнира, а в най-лошия – да се свива, което неминуемо ще тегли и растежа на българската икономика надолу. Над 80% от преките чужди инвестиции в българската икономика от 2000 г. насам са с източник останалите страни в ЕС. Освен това над 60% от износа на България от 2007 г., когато страната се присъедини към Съюза, до 2011 г. е с адресат друга страна от ЕС.

Сред вътрешните фактори зад трудното възстановяване от кризата можем да откроим най-вече ниската производителност на труда – все още най-ниската в целия ЕС – и в контраст с нея – бързият ръст на разходите за труд, които дърпат надолу конкурентоспособността на икономиката ни. Значителните регулации на пазара на труда също пречат на бизнеса и го товарят с преки и непреки разходи. Такива са рестриктивните законови изисквания по отношение на работното време, отпуските и почивките, както и наложилата се практика на постоянно покачване на минималните осигурителни прагове и минималната заплата без оглед на икономическата ситуация.

Корупционният данък, скритият данък бюрокрация, квазиданъците под формата на такси, които далеч превишават разходите на администрацията, ниската степен на иновации и инвестиции в ноу-хау от фирмите са все фактори, които действат като спирачка на растежа на българската икономика. Този списък далеч не изчерпва всички ограничения пред растежа на българската икономика, но хвърля светлина върху някои от най-основните.

Какви са шансовете за растеж на страната в краткосрочен и дългосрочен план? През 2012 г. за първи път наблюдавахме интересно явление, което дава надежда и насока за развитие на българската икономика. По-горе споменахме, че до 2011 г. над 60% от българският износ е бил насочен към други страни от ЕС. Но забележете – не и през 2012 г. Тогава за пръв път наблюдавахме ръст в дела на трети страни до 41.5% и свиване на дела на ЕС до 58.5%.

Предвид мрачните перспективи пред растежа на европейската икономика в средносрочен план, преориентирането към пазари извън ЕС и по-голямото диверсифициране на износа би могло да се превърне в една от „спасителните лодки” за растежа на българската икономика.

В същото време, ефективно използване на европейските средства в следващия програмен период (2014-2020 г.) за производителни инвестиции, а не просто за отчитане на високи темпове на усвояване, също би могло да бъде част от спасителния план за нашата икономика.

В един по-дългосрочен план, задължително условие за икономически растеж е добрата бизнес среда. За съжаление, България не може да се похвали с такава, поне ако се съди по различни международни класации, включително и индекса „Условия за правене на бизнес” на Световната банка, според последната класация на който отново губим позиции. За добрата бизнес среда основна роля имат ниските данъци и такси, предвидимата и ясна законова рамка, лесното и бързо започване и закриване на бизнес, минималната бюрокрация и развитите електронни услуги – все неща, които не са повод за гордост в случая на България.

Докато тези елементи на бизнес средата не се подобрят, единственият шанс за бърз растеж е надуването на балон в някой сектор, както това се случи през периода 2005-2008 г. със сектора на строителството на недвижимите имоти.

Строителният балон преди кризата автоматично инжектира растеж и в редица други сектори – секторът на финансовите услуги, който отпускаше заеми за строителни проекти и ипотечни кредити за покупка на имоти; секторът на промишленото производство, който произвеждаше строителни материали, строителни машини, мебели, дограми и други стоки за обзавеждане на новопостроените сгради; секторът на туризма, който разполагаше с една нараснала и по-разнообразна база за своята дейност; секторът на посредническите услуги при продажбата на имоти и т.н.

Такъв балон, обаче, не се задава на хоризонта за някой друг сектор, а резкият ръст в строителството няма как да се повтори в следващите 5-10 години.

Освен износно-ориентираните сектори – преработваща промишленост, суровини, някои услуги, като туризма, секторите на икономиката, които носят потенциал за растеж в следващите години, са тези, които ще бъдат най-големи бенефициенти на европейски средства по оперативните програми за следващия програмен период. Въпреки че все още са в процес на подготовка, оперативните програми и индикативните суми по тях започват да придобиват все по-голяма яснота. Както и в настоящия период, две от най-големите програми ще бъдат „Транспорт” и „Околна среда”.

С други думи строителните фирми и по-специално тези, работещи в сферата на инженерното строителство ще се радват на най-много поръчки по тези програми.

Накратко, перспективите пред българската икономика не са особено оптимистични в краткосрочен и средносрочен план, предвид високата ѝ обвързаност с икономиките на другите страни-членки на ЕС. Все пак членството в ЕС носи и своите позитиви, най-вече под формата на безвъзмездно финансиране на проекти на държавния и частния сектори по оперативните програми на ЕС.