Инфлацията е нула, но яйцата, месото и хлябът скачат

През последния месец на лятото и първия месец на есента, наблюдава се покачване на цените на храните с 0.1% и на алкохола и тютюните с 0.2%. Разходите за жилища са нараснали с 0.1%, за транспорт с 0.3%, за здравеопазване с 1.2%, за образование с 2.3%. Прирастът в тези категории се компенсира от поевтиняването на облеклата и обувките, с 0.7% в рамките на месеца. С 4% падат и разходите за култура и свободно време.
По-скъпи жилище и храна, по-евтина култура и облекла – е ценовата формула на българското потребление през септември. Поскъпването на храните е главно за сметка на месото /0.6 – 1.1%/, хляба /1.1%/, яйцата /с 3.4%/. Шофьорите са получили с 0.1% по-евтин бензин и с 0.2% по-евтин дизел.
Лекарствата са скочили с 8.1%, а стоматологичните услуги с 4.9% през септември. Индексът на потребителските цени, който през септември се оказа 0%, се измерва от НСИ на база широка потребителска кошница, стараеща се да отрази структурата на потреблението на средностатистическия българин.
Освен методиката на НСИ за измерване на инфлацията, у нас прирастът на потребителските цени се изчислява и по хармонизираната методика на Евростат. Той през септември също е 0% на месечна база, а на годишна база „европейската“ инфлация в България е 2.9%. Хармонизираният индекс отдава сравнително по-голямо внимание на цената на услугите в хотелите и ресторантите, които след лятото са поевтинели с 1.8%.
Европейското потребление на здравни услуги и лекарства регистрира поскъпване от 5.7% в рамките на месеца. То може да се обясни и с въведеното увеличение на минималната работна заплата до 270 лв., което от своя страна определя по-висока такса за посещение при личен лекар.
За бедните българи – 20% от домакинствата с най-ниски доходи – НСИ изчислява отделна инфлация на база малка потребителска кошница от насъщни стоки и услуги. Цените за бедните през септември са намалели с 0.2%, като от началото на годината поскъпването на насъщните продукти е 1.9%.

Финанси