ИПИ: Минималният доход от 400 евро би могъл да доведе до колапс на бизнеса
Спорно е дали изобщо трябва да се коментира предложението на председателя на Европейския икономически и социален съвет (ЕИСС) за въвеждане на минимален доход между 400 и 1000 евро за всички страни от Европейския съюз, заяви в свой коментар икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Зорница Славова.
Според нея мотивите за определянето на минимуми варират – от осигуряване на някаква криворазбрана справедливост и достойни доходи до ограничаване на трудовия „дъмпинг” между страните.
Както икономическата теория, така и здравата логика обаче подсказват, че осигуряването на „добър живот” и „достойни доходи” не се постига чрез преразпределение от държавата. Мярката няма да доведе до увеличаване на благосъстоянието на хората, нито на държавата заради простия факт, че ако предложенията бъдат изпълени, ще доведат до бърз фалит, заявява икономистът.
Да живееш на гърба на другите не е човешко право
Трябва да се признае, че определянето на минимални заплати и минимален доход изглежда доста примамливо. Сигурно доста хора, които са чули предложението за 800 лв. на месец от „нищото”, вече ги харчат наум.
Всъщност държавата няма пари и за да даде нещо, трябва първо да го събере. Да се говори за осигуряване на добър живот на някого не е човешко право, защото включва принудително изземване на тези средства от някой друг. Управляващите, които предлагат и прокарват предложенията за минимални заплати и доходи, всъщност няма да платят от собствения си джоб.
Даването на пари наготово означава липса на стимул за работа и развитие
Според идеята на председателя на ЕИСС „Всяко лице трябва да получава като минумум определена сума и ако то не ги получава от трудови доходи, тогава държавата трябва да го компенсира.”
Данните на НСИ показват, че през 2012 г. средната работна заплата е 730 лв., а единствено в София-град – над 800 лева. Още повече, че по данни на НОИ всеки четвърти се осигурява на минималния осигурителен праг. Ако се въведе държавна „компенсация”, всеки стимул за работа би изчезнал.
Дори без да броим безработните лица, които също ще трябва да получат допълнителни пари до 800 лв. на месец, сметката за плащане за 2012 г. би била от порядъка на над 40 млрд. лева, като само за пенсионерите биха били необходими близо 20 млрд. лева.
Идеята за въвеждане на минимални заплата на европейско ниво може да не се отрази толкова пагубно на някои европейски държави, в които най-ниските доходи са близки или по-високи от споменатия минимум. В България обаче не само че ще доведе до сериозен ръст на неработещите, но и ще предизвика колапс на бизнеса.