Италия си вкара автогол

Вероятно мнозина се питат, как този дълг се е натрупал през годините.
Следващите сведения може би ще дадат отговор на този въпрос. Италия има общо 945 депутати – в долната и горната камара на парламента всеки от тях получава годишна заплата от 140 000 евро. Само оттук идват 132 млн. евро държавни разходи годишно. За отбелязване е, че дори дебелите котаци, членовете на Европейския парламент, не взимат толкова. Заплатата на британски парламентьор е двойно по-ниска.
Политиците в Италия очевидно държат на високия престиж на страната си. Затова те не просто имат служебен автомобил, плащан от данъкоплатците, ами този автомобил трябва да е задължително Alfa Romeo или Maserati. Около 30 000 луксозни машини със затъмнени стъкла осигурява бюджетът на държавния апарат, а разходите за „публични“ луксозни автомобили се оценяват на 2 млрд. евро годишно.
В същото време не може да се каже, че икономиката на тази страна цъфти. През 2010 г. икономиката на Италия беше по-малка, отколкото през 2005 г., ако се отчете инфлационният фактор. През последните 10 години икономическия ръст на страната е под средния за Европа. Според прогнозите на МВФ, през 2011 г. прирастът на БВП ще е 0.6%, а през 2012 г. той ще спадне до 0.3%.
През 2012 г. е падежът на италиански облигации за 260 млрд. евро, а общо до 2015 г. Италия трябва да плати – по-скоро рефинансира – 660 млрд. евро дълг. И това далеч не е окончателната сметка. Как ли ще си плаща Италия дълговете в бъдеще? Само един италиански университет, Болонският, е в списъка на водещите 200 висши учебни заведения в света.
По данни на националната статистика, черната икономика, т.е. доходите по които не се плащат данъци, е поне 16% от БВП /над 22% според европейските изследвания/. Министърът на икономиката Паоло Романи например очаква, че само през тази година няма да се декларират 320 млрд. евро доходи.
Като цяло данъците в Италия са високи – но населението няма никакъв стимул да ги плаща, тъй като не получава от държавата нищо в замяна. Улиците в градовете са мръсни, болниците са претъпкани, детските площадки са омацани в графити.
Ако се изготвят отделни статистики за Южна Италия, ще се разбере, че никога по-рано от обединението през 1861 г. страната не е била толкова разделена, толкова близо до разцепване.
Младите италианци не могат да получат работа, ако нямат „препоръки“, което е още един повод корупцията, да го кажем директно – рушветите – да цъфтят. Безработицата на младежите между 15 и 24 години /които не ходят на училище или в университет/ е близо 30%.
След като десетки професии като нотариуси, шофьори на такси, аптекари и туристически гидове стоят затворени, младите италианци често не виждат друга цел за себе си освен да емигрират. Мозъкът на държавата изтича към САЩ и Австралия и оправянето на дълговата каша изглежда все по-малко вероятно.

Финанси