И държавата трябва да затегне колана

България трябва да се възползва от сегашната криза. Тази фраза повтарят не един и двама икономисти и представители на бизнеса у нас, та дори и политици. В условията на криза държавата трябва да затегне колана също както фирмите и домакинствата, призовават от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. А това означава да се свият разходите в бюджетната сфера, да се съкрати раздутият щат в административното обслужване и най-после да се реформират секторите, които гълтат пари без особен резултат. Сега му е времето властта да направи всичко това, защото едва ли ще има друг по-удобен случай да подобри производителността си. Нещо, което винаги е било критикувано от частния сектор.

Ограничението да се извършват само 90% от разходите в публичния сектор не е достатъчно, смятат от КРИБ. Според конфедерацията, в която членуват едни от най-големите компании в България, този антикризисен буфер трябва да се затегне до 80%. Всъщност правителството трябва да актуализира целия си бюджет за тази година, така както направи всяка фирма, и то вече по няколко пъти, за да е адекватна на кризата. Управляващите обаче все още работят по оптимистичния сценарий с очаквания за 4.7% ръст, въпреки че дори и финансовият министър вече призна, че везните клонят към песимистичните прогнози от 2%. Мнозина икономисти пък са по-склонни да приемат прогнозите на МВФ за 1% ръст на БВП за 2009 г. в най-добрия случай и алтернатива от 3% спад.
Заложените данъчни приходи продължават да са твърде високи за реалността и недостигът в момента се финансира от задържане на ДДС, алармира бизнесът. Фирмите винаги са роптали, че кредитират безлихвено бюджета с бавното възстановяване на ДДС. Сега обаче сумата става тревожно висока – 560 млн. лв., което доближава 1% от БВП. Нечестно е в условия на криза по този начин да се изстискват ликвидните ресурси на фирмите, казват от КРИБ. При това на фона на замряло банково кредитиране.
Проблемът с ДДС кредита всъщност никога не е бил въпрос само на по-ефективна и бърза работа на данъчната администрация. За неговото разрешаване е нужна политическа воля, която едва ли ще се появи в рамките на това правителство.
Реформа в бюджетните разходи би освободила ресурс и за намаляване на осигурителната вноска, казват от КРИБ. По сметки на бизнеса намаляването на вноската с 5 процентни пункта означава между 500 млн. и 800 млн. лв. по-малко приходи в бюджета. Те може да бъдат осигурени и от заложените 5.6 млрд. лв. капиталови разходи в бюджета. Ако не се намалят данъците върху труда, безработицата ще продължи да расте с тревожни темпове, предупреждават предприемачите. За много от тях съкращенията и свиването на производствата са единственият начин да реагират на кризата.