Как Гърция стана черната овца на Европа
Чуждите медии създадоха невероятно неблагоприятна картина за Гърция. От морско синьо, с което страната бе рекламирана, изведнъж същите тези медии оцветиха в сиви тонове гръцката икономика. А приказката изживей своя мит в Гърция бе изопачена в преживей със своя дълг в Гърция.
Първоначално Гърция бе окачествявана като ненадежден партньор заради предоставените от нея на Брюксел неверни статистически данни за състоянието на икономиката й и по-специално за размера на бюджетния й дефицит. Впоследствие, след като Атина обяви реалния размер на бюджетния дефицит, бяхме повишени в черните овце на Европа, а непосредствено след това през декември Европейският съвет ни издигна в…прасета.
Сега може би някои биха попитали – а каква връзка имат четириногите с прекомерно високия държавен дълг на Гърция, с бездействието на правителството да предприеме незабавни мерки или с понижения кредитен рейтинг на страната? За европейците обаче очевидно има връзка, тъй като те стигнаха дотам, че започнаха да сравняват гърците с прасета, използвайки за това английската дума pigs. Само че с прасета бяха сравнени още и Португалия, Ирландия и Испания. Ако бъдат подредени първите букви на латински на тези страни /Португалия, Ирланидия, Гърция и Испания/, които по съвпадение имат сериозни финансови проблеми, тогава на английски се получава думата прасета.
Какво значение наистина има определението прасета или черни овце? Значение има фактът, че Гърция стигна дотам Хоакин Алмуния да каже, че Гърция се нуждае от критични институционални реформи и че тя все още не е предприела никакви ефикасни действия. Ангела Меркел пък предупреди, че каквото и да става в една държава-член на ЕС, това влияе и на останалите страни. Жан Клод Трише, председателят на Европейската централна банка, се зае да напада Гърция, като каза, че е недопустимо съюзът да разполага с неверни данни, а Клемънс Фуест, шеф на екипа от икономически консултанти на германското финансово министерство, заяви, че ако нещата стигнат до пълна безизходица, Германия не бива на всяка цена да предоставя финансова помощ на Гърция. Последиците от това ще бъдат катастрофални…
Гръцкият премиер Георгиос Папандреу призна пред социалните партньори, че страната е рекордьор по дефицит, избягване на данъци, клиентелизъм, разхищения на средства, корупция и даже…напълняване!
Как така Гърция, от страна със силна икономика през периода 2000-2004 г. стигна дотам, че да се превърне в черна овца, а чуждите медии да заговорят за банкрут или за поставяне на страната под опеката на световни финансови институции, както писа френският в. Фигаро.
Представителите на Брюксел се чувстват излъгани от Гърция. От Атина дадоха неверни статистически данни, казват те. Но това, което преля чашата бе, когато през 2004 г. след победата на партията Нова демокрация на изборите, новото правителство организира прословутата проверка на тези данни, за да покаже пред Европа, че правителствата на социалистите от ПАСОК са понижили с помощта на различни счетоводни техники съществуващите дефицити.
От трибуната на парламента гръцкият финансов министър каза, че вина за тези неверни данни не носят служителите от националната статистуческа служба, а политическите им ръководители, които са им наредили да ги фалшифицират.
Ако към всичко това се прибави и финансовата криза, както и непрестанно предлаганите мерки за ограничаване на дефицита, се разбира какво е принудило европейците в крайна сметка да кажат баста. Понижаването на кредитния рейтинг на Гърция от агенция Фич доведе до падането на акциите на борсата в Атина, а също и до разширяване на трендовете, което изведнъж накара всички да сравнят Гърция с Дубай.
Но не бе само това. Години наред Гърция бе обвинявана в нарушения на европейското законодателство. На този фон се засилиха и опасенията за възможен фалит на страната, който би засегнал и еврозоната.
Под заглавие гръцка трагедия електронното издание на британския в. Файнeншъл таймс писа, че Гърция срина пазарите. Може би някои ще запитат а защо е тази ярост и гняв от чужбина срещу Гърция, след като и други страни имат големи дефицити? Отговорът е прост. Гърция е взела от чужбина заеми на стойност около 300 милиарда евро. Но същите тези чужденци кредитори вдигат този шум не защото искат да получат гаранции, че ще си върнат обратно парите, а защото търсят възможности да увеличат печалбите си, като вдигнат лихвите, при които Гърция е взела тези заеми от тях.
БТА