Как се избира шеф на МВФ
Формалната процедура е проста
„Управителният съвет избира управляващ директор, който не е нито управител, нито администратор на фонда“, се казва в устава на институцията (член 12, параграф 4). Когато постът трябва да бъде попълнен, МВФ посочва срок за внасяне на индивидуални кандидатури. След това Управителният съвет, съставен от представителите на 24 страни или групи страни, изслушва всеки от кандидатите на нещо като „устен изпит“, след което избира един от тях.
Съветът може да избере директора с мнозинство, но целта е той да бъде избран с консенсус, посочи институцията.
Процедурата започна вчера, като най-старшият в съвета, египтянинът Абдел Шакур Шаалан започна да опипва почвата сред колегите си за развоя на процедурата.
От 1946 съществува неписано правило, според което американец оглавява Световната банка – международната институция в помощ на развитието – а европейците получават ръководството на МВФ – институцията, която заема пари на изпадналите в затруднение страни членки.
Титулярите на поста досега са били граждани на само шест страни (Франция четири пъти, Швеция и Холандия по два пъти, и по един път Германия, Белгия и Испания).
Това споразумяване често е критикувано извън Европа, че е отживелица от времето след Втората световна война и Трийсетте славни години.
След оставката през 2007 година на испанеца Родриго Рато, МВФ изрази волята си да има възможно най-голямо разнообразие от кандидати, „без географски предпочитания“. Тогава бяха издигнати две кандидатури – на французина Доминик Строс-Кан, подкрепян от Европейския съюз, и на чеха Йозеф Тошовски, подкрепян от Русия, но не и от собствената си страна.
През 2000 г. американско-европейското споразумение беше поставено под въпрос. Германия представи първи кандидат, Кайо Кох-Везер, който Съединените щати обявиха за некомпетентен. Япония се опита да наложи Ейсуке Сакакибара, докато Африка подкрепяше израелеца с американско гражданство Стенли Фишер. Европейците обаче успяха да убедят Вашингтон да подкрепи друг германски кандидат, Хорст Кьолер, който бе избран с лекота. След неговата оставка през 2004 година изборът на Родриго Рато бе направен с единодушие спрямо подкрепяния от Египет кандидат Мохамед Ел-Ериан. Европейският съюз, който разполага със 7 от общо 24 гласа в Управителния съвет, няма достатъчно тежест. Той излъчва общ кандидат, преди да го представи на Белия дом. После кандидатът се впуска в кампания в останалата част от света. При такъв смазан механизъм, останалите страни, по-специално азиатските, ще трябва да успеят бързо да намерят достатъчно поддръжници за евентуалните кандидати, които биха подкрепили.
Финанси