Кирливи ризи се вадят по време на кризи

Усилна работа започна българското правителство. През изминалата седмица бяха извадени много кирливи ризи на предишните управляващи. (Не особено) странното в случая е, че българинът май не остана особено изненадан от уменията на бившия кабинет да харчи и да сключва тъмни сделки.

100-те дни на доверие на новото правителство си текат. Работата е много, кризата ни притиска, бюджетите и на ведомствата, и на цялата държава са продънени, безработицата расте. Нужни са бързи и точни решения.
Бюджет
Министерски съвет предприе съкращаване на разходите с 1,16 милиарда лева, свивайки с още 15% разходите на министерствата и орязвайки раздудите капиталови разходи, но без да пипа бюджетите за образованието, правосъдието и вътрешните работи, както и тези на БНТ и БНР. Актуализация на държавните финанси поне засега няма да има.
Това решение беше посрещнато не особено добре от председателят на икономическата комисия в Народното събрание Мартин Димитров, който го определи като „неправилно“.
Правилно или не, може би изчаквателната позиция, която явно заема правителството, може би е донякъде мъдро решение, на фона на усилията да се съберат по принцип „несъбираеми“ приходи. Или поне досега изглеждаха такива.
Затягането контрола на митниците и връзката с НАП ще налее в хазната милиарди от мита, акцизи и ДДС, които обикновено бабаитски се укриват.
Държавата ще подгони и следприватизационните дългове, които Агенцията за следприватизационен контрол изчислява на 1,5 милиарда лева. На първо време ще се събират с помощта на съдебни изпълнители 300 милиона, за които има издадено съдебно решение.
Въпреки възможните източници на пари, обаче, финансовият министър Симеон Дянков прогнозира неизпълнение на приходите от 6 милиарда лева и дефицит от 2,5 милиарда лева. Влошаването на икономическата ситуация, според него, ще продължи, а дъното ще го стигнем в началото на следващата година.
След тази прогноза се потвърждава тенденцията процесите у нас да изостават с около 6 месеца от процесите на Запад. След като „зелените кълнове“ в САЩ и Европа взеха да се увеличават сега, то логично е при нас да се появят към края на първото тримесечие догодина. НО при адекватни мерки от страна на управляващите.
Земе(вла)делие
Най не му провървя на ресор на д-р Мирослав Найденов. Както се казва, на втория ден му направиха проверка и заради установени нарушения може да връщаме милиони, а сега се оказа, че висят и 700-те милиона лева за директни плащания заради липсата на ортофотографска карта на имотите у нас. За забавянето на заснемането на нивите отново отговорността носи бившият „владетел” в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
Спасението: земеделци и офицери си стиснаха ръцете и ще спасяват субсидиите със … сателитни снимки. До края на месец септември трябва да се актуализира Схемата за идентификация на земеделските парцели. Нередностите ще се отстраняват пък по екшън план, който ще трябва да приключи до края на ноември. И … екшън!
Поне пари за субсидии на глава животно се намериха. И щом екшънът в МЗХ стартира, то това означава, че ще бъде пусната и Системата за идентификация на животните, което означава едно … най-сетне някакви пари за българските животновъди, които и без това един по един взеха да окапват по пътя в екшъна с кризата.
Гори, та чак пари
Изглежда ще им припари на менкаджиите, на чиито горски афери явно им се вижда края. Новият шеф на Държавната агенция по горите (ДАГ) Георги Костов замрази подмяната и забрани строителството върху вече заменените горски площи, т. е. – подмяната на предназначението им.
Като се има предвид, че повечето заменки са с цел да се додрапа до горския фонд около морето, то усилията сега трябва да се насочат към корупцията на местно ниво и предотвратяване издаването на разрешения за строеж на поредното бетонно чудовище за пра(ве)не на маса пари.
Заради Георги Костов май скоро ще потъне в забрава и прочутия лаф „Царя ще си ходи с Мусала“, защото коментира пред Mediapool, че формално, казусът влиза в Гражданския съд. Предстои проверка, а първите новини по темата ще се появят през следващата седмица.
Супер парче
Разпарчосана се оказа работата на бившите управляващи по енергийните проекти, констатира сегашният министър на икономиката Трайчо Трайков. Каквото и да означава това. Публична тайна е, че има много гнило не в Дания, а в договорите, и че се потрошиха маса пари за не се знае какво. В момента се прави баланс на плюсовете и минусите и едва след това ще се вземат решения.
Най-спорна е втората атомна. Нейната опозиция гракна, че тези пари са можели да се налеят в АЕЦ „Козлодуй”, вместо в старата бетонна площадка.
Вчера приключи и първата от серията срещи с инвеститора RWE, с „опознавателен“ резултат. Каквото и да „опознаят“, ясно е, че преди края на кризата, освен неизгодните руски заеми, друг източник на финансиране надали ще се намери, затова временното замразяване стои на дневен ред. Като се има предвид, обаче, колко ще се похарчи за замразяването на проекта във време на криза, строителството също е вариант. Кое ще е по-лесно за преглъщане? Очевидно – второто.
Благо vs Горчиво за устройството
И Росен Плевнелиев пи един горчив хап след Мирослав Найденов. Предшественикът му Асен Гагузов се оказа, че е завъртял добра сделка с Главболгарстрой за фамозен ремонт. Като го гледаме МРРБ – би трябвало да е свръхлуксозно за цена на подобренията от 40 милиона лева, ама не би. Та Гагаузов ще си насрочи среща с прокурора.
Ако се спазват законите, би трябвало един друг чомвек да го направят на гагауз (носи се градска легенда, че като стана министър, Асен Гагаузов заплашил всички във ведомството с „На гагаузи ще ми станете!“).
Необезпечените договори са за 300 милиона лева минимум, сочат резултатите от проверката до момента. А защо са сключени? Реторичен въпрос…
Самолети, лети, лети
Най-големият скандал се случи при Александър Цветков в Министерството на транспорта. Бившето правителство си купило самолети втора употреба, по-скъпи от нови. И не си предвидило пари да си ги плати. Ха сега, де! А неустойките по договора? И как ще ги командироваме народните избраници също?
За последното ще се намери решение, но пак данъкоплатецът е ощетен от поредната извадена на светло миризлива сделка.
Лихви и проценти
БНБ последва световните тенденции в борбата с ефектите на кризата и продължи да сваля основния лихвен процент. В момента той е на рекордно ниското ниво от 1,71 процента.
Централната банка започна поетапното сваляне на ОЛП именно от август миналата година, като основен инструмент за борба с влиянията на кризата.
Въпреки скъпия кредитен ресурс, отчита се тенденция хората със стабилни, макар и невисоки доходи, да излизат на пазара на ипотечно кредитиране. Печелиш 750-1500 лева месечно, имаш спестени от 10 до 20 хиляди евро и получаваш кредит в размер на около 15 000 евро за срок от 20 години, което в обшия случай означава месечна вноска от 300 до 350 лв. за по-евтино жилище.
Ако предприемачите разчитат на тази „средна“ класа, то бързо ще останат леко гладни, защото тези хора в България не са кой знае колко много. Преобладават в столицата и най-големите градове и не могат да спасят нито банковия, нито имотния сектор.
Петрол
Цената на черното злато притесни икономистите, след като суровината рязко поскъпна до над 70 долара. световната икономика в никакъв случай не може да понесе продължаващото рязко увеличаване на цената на петрола и ще спъне икономическото възстановяване заради засилването на страха от инфлация. Затова и пазарът на енергийни източници във Великобритания и САЩ ще бъде подложен на наблюдение и регулация, за да се избегне катастрофа по време на друга катастрофа.
Газова криза
Европа поне временно си отдъхна, след като Украйна си плати юлските доставки на Русия. С финансовата помощ, която бе гласувана за Киев, се предполага, че януари 2009 г. няма да се повтори през януари 2010 година.
Ипотечни мъки
Fannie Mae пак потърси помощ, защото така и не обузда загубите си. Необслужените ипотечни кредити главоломно нарастват заради високата безработица и невъзможността на кредитополучателите да покриват вноските си. Ипотечният гигант беше ударен и от поевтиняването на имотите в САЩ, което започна преди три години.
На фона на спънките на САЩ по пътя към икономическия връх опозицията буквално нападна Барак Обама. Неговата защита пък се състои в постоянно повтаряне как края му се вижда. Статистиката, обаче, отчита не само хубавото: бюджетният дефицит на САЩ е вече 1,3 трилиона долара и ще продължава да расте, безработицата е близо 10%, потребителските разходи продължават да се свиват, дефлацията задушава страната. Рецесията сгащи американците в смъртна хватка и след преодоляването й ще бъдем свидетели на напълно нов икономически ред с нови лидери.

Миглена Иванова, expert.bg