Кой какво плаща по втория спасителен план за Гърция

Планът е за 130 милиарда евро,  припомня изданието. Еврозоната и Европейската комисия Подобно на първия спасителен план правителствата на еврозоната ще бъдат основните вносители на сумите по втория спасителен план. За Европа фактурата този път ще е по-тежка от преди – около 117 милиарда евро, защото ситуацията в Гърция се влоши и МВФ ще се покаже по-малко щедър, отколкото беше в миналото. Противно на първия план, състоящ се от двустранни заеми, вторият план минава през Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), събиращ пари от пазарите благодарение на гаранциите на държавите от еврозоната. Страните с оценка ААА ще трябва да платят повече от другите по втория спасителен план. Изчислена на базата на дяловото участие във финансирането на Европейската централна банка (ЕЦБ), френската гаранция по спасителния план ще възлезе на 24 милиарда евро. По първия план тя беше 16,8 милиарда евро. Германската гаранция ще бъде 30 милиарда евро. По първия план тя беше 22,4 милиарда евро. Това прави Берлин най-главният вложител на средства по втория гръцки спасителен план. МВФ участва по-скромно За втория спасителен план за Гърция МВФ се очаква да отпусне не повече от 13 милиарда евро. През 2010 г. МВФ отпусна 27 процента от сумата за първия гръцки спасителен план. Това бяха 30 милиарда евро от общо 110 милиарда евро. Сега МВФ е готов да отпусне едва 10 процента от общата сума. Участието на МВФ в спасителните планове за Ирландия и Португалия през 2011 г., както и критиките срещу тези спасителни планове, отправени в САЩ, които внасят най-голяма вноска във фонда, намалиха полето на действие в еврозоната на международната финансова институция. Частният сектор се лишава от над 100 милиарда евро Частният сектор (банки, инвестиционни фондове, гаранционни фондове), държащ гръцки дългови облигации на стойност над 200 милиарда евро, прие да заличи над 100 милиарда евро от тази сума. За награда за тази жертва частният сектор ще си подели 30 милиарда евро, взети от държавните средства, вложени във втория спасителен план за Гърция. Европейската централна банка ще направи подарък от 12 милиарда евро ЕЦБ, която държи между 44 и 50 милиарда евро в облигации по гръцкия дълг, би трябвало да раздаде на страните членки на еврозоната 12 милиарда евро капиталови печалби, което накрая би трябвало да облагодетелства Гърция. ЕЦБ се отказва от печалбите, които е реализирала от гръцките дългови облигации, купени при 70 и 80 процента от тяхната стойност на вторичните пазари в разгара на кризата. Този подарък на ЕЦБ за страните от еврозоната може да се осъществи след размяна на гръцките облигации, при което ЕЦБ ще бъде защитена в случай на бъдещо преструктуриране на гръцкия дълг.

Финанси