Кой ще плати сметката за новия данък върху лихвите по депозитите

Предложението дойде от финансовия министър Симеон Дянков, който се аргументира така: България остана единствената страна, където този доход е без данък. Финансист № 1 смята, че този данък е типичен за по-богатите, които имат по-големи банкови депозити. Това е правилно от гледна точка на равнопоставеността в данъчните ни закони. По разчетите на главния ковчежник в държавната хазна ще влязат около 120 млн. лв.
Данните на БНБ показват, че спестяванията на българите в трезорите са достигнали рекордната сума от повече от 34 млрд. лв. Най-голям е броят на депозитите с до 1000 лв. – малко повече от 9 млн., при общ брой на вложенията малко над 12 млн. Хората, които са внесли парите си в банките, вече са платили данък печалба за тях. Сега излиза, че същите тези пари, които са били вече част от икономиката, ще се облагат още веднъж, смята макроикономистът от „Индъстри Уоч” Георги Стоев. И все пак, кого ще удари най-силно този нов данък? Ето мнението на експерта.
Логически разсъждавайки, има една посока на обяснение. А тя е, че по-богатите хора са с по-големи възможности за прехвърляне на своите спестявания, които могат да бъдат насочени извън банките или просто в банки в други страни – казва в интервю за Радио България Георги Стоев. – Т.е. тези, които имат по-малък избор и са по-малко гъвкави, са по-бедните. Това значи, че хората с по-ниски доходи и с по-малко спестявания ще почувстват най-силно този ефект.
Опозиция, синдикати, политолози, банкери и експерти са единодушни, че новият данък ще удари не само богатите, но и бедните слоеве от населението. „Това засяга не само богатите хора с големи влогове, но и бедните. Ще се облагат „белите пари за черни дни”, казват от БСП. Този данък ще засегне хората с малки вложения, а богатите ще прехвърлят парите си другаде, защото 70 на сто от депозитите у нас са под 1000 лв., е позицията на Движение „България за гражданите”. За един и същ финансов ресурс ще се прилага два пъти данъчно облагане, може да се стигне до ефекта на доминото и банковата система да изпита затруднения, смятат от ДПС. Това ще доведе до поскъпване на лихвите по кредитите, ще се увеличи сивата икономика, категорични са от СДС. Така звучи в обобщен вид реакцията на опозицията у нас. Синдикатите очевидно останаха изненадани, като коментираха, че явно хазната е доста на червено, за да облагат и лихвите с данък. Те смятат, че допълнителни пари в бюджета е по-добре да влязат от данък върху трансакциите на банките, какъвто има вече в 11 страни от ЕС. Според профсъюзите, този данък не би трябвало да се понася от тази част от населението, която спестява, за да има нещо настрана, а от тази, която ползва депозитите за бързо и безрисково обогатяване.
Финансисти пък прогнозираха, че новият данък ще оскъпи кредитите, а лихвата всъщност не е печалба, а компенсира инфлацията. Банкерите също са против въвеждането на този данък, но повечето се въздържат от публично коментиране на темата. Все пак смятат, че подобна стъпка няма да увеличи потреблението, както се очаква с въвеждането на новия налог. Позицията на Георги Стоев е, че в крайна сметка този данък ще платят не банките, а крайните клиенти, т.е. всички българи, които ползват банковите услуги. А дали ще се върнем към старите си нрави – да крием пари „под дюшека” или „в буркани”, макроикономистът е категоричен, че тези времена отдавна минаха. Къде ще удари икономиката новият данък? Какви ще бъдат последствията?
Всеки данък има някакво последствие, което е негативно за икономиката – казва в интервюто Георги Стоев. – Няма данък, който да е стимулирал икономиката. Нали не си представяте, че като се обложат спестяванията, хората ще започнат да харчат повече в някои сфери и така ще скочи добавената стойност в тези сектори? Няма такъв модел в историята, който по този начин да стимулира икономическата активност. Точно обратното – данъците пречат на активността. Логичен е въпросът, къде точно в икономиката ще се почувства най-силно този данък. Трудно е да се каже, кой точно ще поеме голямата част от сметката.

Финанси

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *