КТБ, газ, пари и войни – основните рискове пред България през 2015 г.

Последиците от кризата около Корпортивна търговска банка (КТБ), финансовата стабилност, способността за усвояване на европари и газовите доставки са едни от рисковете на следващата година. Това показа допитване на Dnes.bg сред водещи политици в парламента. Никой от тях не поставя под съмнение оцеляването на кабинета и всички са категорични – никой няма интерес от предсрочни избори сега.

Според председателя на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов основните рискове догодина са свързани с европейските проекти и програми. Той припомни, че те представляват гарантиран финансов ресурс от Европейската комисия, а ние още не сме започнали процедурите за новите оперативни програми.

По думите му това е проблем. „Това трябва под една или друга форма да мобилизира дейността на всички министерства и институции. И в диалог с ЕК да се борим, да защитаваме интересите на България, за да има повече пари за страната, които да стигнат до всички български граждани и за развитие на регионите”, каза Цветанов. Той допълни и че това ще даде възможност за създаване на нови работни места.

Въпреки възможните рискове обаче според заместник-шефа на ГЕРБ трябва да се подходи с оптимизъм, че страната ще е стабилна. „Винаги трябва да се стремим към стабилност, защото това е гаранция за повече приходи, за повече икономика, за просперитет за българските граждани”, каза още Цветанов.

За Мартин Димитров от Реформаторския блок пък един от основните рискове за догодина е финансовата стабилност, която според него е „много тънка и деликатна”. Сред рисковете Димитров нареди и зависимостта ни само от руски газ. „Санкциите, които бяха наложени на Русия, са справедливи, но като резултат от тях може да се стигне до намаляване по някакви причини на доставките на газ. Ние имаме само едно хранилище и един малък, в момента действащ газопровод с Гърция. Това не е достатъчно. Няма страна, която да е изложена на толкова големи рискове”, смята той.

Според Димитров опасност за страната ще има и ако се стигне до пробив в разходната част на бюджета. Риск според него може да има и ако няма необходимият резултат от разследването на аферата КТБ. „Трябва да се проведат всички разследвания, за да не се повтори подобна ситуация. Ако замесените в цялата тая афера не понесатотговорности не бъде променен моделът на контрол, недай си боже, може утре това да се повтори, което би било безобразие”, каза още Димитров, който е и заместник-шеф на икономическата комисия в парламента.

Според него през следващата година всички възможности са налице, въпросът е доколко парламентарното мнозинство ще успее да ги изпълни. По думите му догодина трябва да бъдат направени нужните реформи и да се отчете значителен напредък.

Димитров изброи няколко важни неща, които със сигурност трябва да се случат през 2015 година. Едно от тях е затягане на контрола върху акцизните стоки, което беше отложено и което е ключово за подобряване на събираемостта на приходите. „Второто е да се запушат големите пробойни в разходната част на бюджета. Това включва първо мерките на здравния министър и на министъра на вътрешните работи”, каза депутатът. Според него и всички министри трябва да представят мерки за реформи и запушване на разходи. Сред задължителните неща за следващата година е и стартирането на електронното здравеопазване, както и подобряване на работата с европейските фондове.

Иначе според бившия лидер на СДС догодина правителството ще е много стабилно, ако върви по план за изпълнение на всички тези реформи. „Нашата задача е да променяме законодателство, а министрите трябва да вървят в посоката, в която сме обещали. Ако го правят, кабинетът ще бъде много стабилен. Имайте предвид, че обществото разбира, че реформите са трудни, но неизбежни. И че не може да се продължава по този начин”, убеден е Димитров.

Той е убеден и в друго – че в момента никой не иска да управлява. „БСП и ДПС тайничко се молят да стабилизираме държавата, да им оправим цялата каша. БСП иска да идва на власт, когато има икономически растеж и огромни резерви за харчене. В момента такова нещо нямаме.”, обясни реформаторът. Според него опозицията ще критикува кабинета за пред хората, но тайно ще се надява той да изкара максимално дълго, да направи реформите и да стабилизира държавата, за да дойде тя наготово. „Това е историята на България последните 20 години”, обобщи още Мартин Димитров.

Заместник-шефката на парламента и депутатка от АБВ Росица Янакиева призова всички партии в Народното събрание да направят нужното за стабилизиране на държавата. Това според нея ще даде възможност за бързи, но разумни промени в нормативната уредба. „Това ще гарантира стабилността, но и ще е важната стъпка напред, която очакват гражданите към възстановяване на държавността, към отваряне на икономически възможности, тъй като за всички е ясно, че без икономика не биха могли да функционират добре нито един от обществените сектори”, каза Янакиева.

Тя обясни, че най-важните сектори за реформи са здравеопазване, образование, съдебна система. „Животът подсказва, че трябва да се действа бързо”, смята тя.

Сред рисковете за догодина Янакиева нареди на първо място ефекта от случилото се в КТБ. „Дано цялата банкова система запази стабилитета, за да се отрази възможно най-малко този голям финансов удар, който понесе държавата”, каза тя. Сред другите опасности тя нареди външните фактори за българската икономика като цени на горива и възможност на пазарите.

Янакиева смята, че още е твърде рано да се дава еднозначна оценка на кабинета и затова ще изчака да минат поне първите 100 дни, преди да се правят прогнози за стабилността му. Тя припомни, че не малка част от министрите работят в тежка рискова среда заради блокираните средства по европейските фондове.

Според Янакиева са нужни бързи стъпки за размразяване на тези средства, за да се гарантират приходи и да се генерират икономически възможности и работни места.

Съпредседателят на ПФ Красимир Каракачанов смята, че каква ще е годината, зависи от правителството и от работата на парламента.

Иначе той предупреди, че ни чака поредната трудна икономическа година, защото за разлика от други държави, които излязоха от кризата, ние все още сме в криза.

„Това правителство трябва да действа в няколко посоки. Първата е привличането на нови инвестиции, които да създават работни места, второто е пълно усвояване на европейските фондове, а не поредната тяхна загуба, и третото е работеща администрация, а не мудна и корумпирана, каквато е сега, защото ако човек иска да прави бизнес сега, се сблъсква с чиновници, които докато не си получат рушвета, не си вършат работата“, настоя Каракачанов.

Като задължителна реформа догодина той посочи и необходимостта от промени в съдебната система.
„Ако всичко това не се случи, няма как да се очаква икономически ръст“, предупреди той.

Според него трябва да се защити българското производство, което е подложено на нелоялна конкуренция.

„Политически нещата изглеждат много интересно и те ще се развият в една или друга посока в зависимост от това какво ще се случи в икономиката“, заключи лидерът на ВМРО.

От БСП и ДПС обаче се оказаха пълни песимисти за развитието на страната през следващата година.

„Политическата ситуация ще се предопредели от гледна тока на конфигурацията, в която се намира правителството. Имаме всички основания да говорим за нестабилност на тази конфигурация, макар че все още не е минало кой знае колко време, което да служи като основа за генерални изводи, но разминаванията, различията, напрежението, което същества между партньорите, дава основания да се мисли за нестабилност“, коментира Ангел Найденов от БСП.

Той обаче допусна, че колкото и нестабилна да изглежда на пръв поглед конструкцията на управлението, може и да се окаже достатъчно трайна, защото като основен залог в нея се явява властта.

„И вън от всякакви съмнения за всички участници в нея, в името на властта вероятно ще бъдат готови да преглътнат включително и съмнителни сделки от гледна точка на политическата етика“, смята той.

Социалистът допусна,че нестабилността на управлението ще има проекция и в социално-икономическото развитие.

„Видяхме както в изказванията по отношение на бюджетите на страната, на НЗОК и на НОИ, различните гледни точки, които споделяха участниците, част от една и съща коалиция – по отношение на пенсионната реформа, на данъчното облагане, на заетостта, на доходите. Така че не очаквам кой знае какъв оптимизъм и напредък на страната“, призна Найденов.

Той смята, че най-тежкият удар ще е в сферата на социалния ангажимент на държавата, коятоспоред него продължава да е просто регистратор на събитията, без да се превръща в активен участник в регулирането на процесите, включително и в сферата на икономическото развитие.

„Предпазливите прогнози са предпазливи само на думи. Всъщност със заложения икономически растеж управлението признава, че няма да постигне нито темповете на икономическо съживяване, нито нарастване на управлението и на растеж на доходите“, настоя Ангел Найденов.

Доста предпазлив в очакванията си за развитието на страната се оказа и депутатът от ДПС Янко Янков.

„Сложна политическа конфигурация, доста противоречеви интереси, които трябва да се оформят в устойчив управленски модел, а това е много трудно за постигане, защото някои от тях няма как да бъдат съвместими. От икономическа гледна точка, като гледаме бюджета, нищо добро не очаква българските граждани, това, което мен ме притеснява, е отношението към малкия бизнес, към хората, които са земеделски производители, увеличаването на минималния осигурителен доход ще им се отрази с една сериозна цифра, част от тях ще преминат в сивия сектор, други ще се откажат“, посочи той.

Според него финансирането на конкретните политики не дава основания за оптимизъм по отношение за ефективни реформи, въпреки че правителството демонстрира намерение за това.

Янков предупреди, че бюджетът за отбрана е много малък, а това ще доведе до напускане на офицери.

„Мен ме смущава сериозното разминаването между отделните институции, президентът Росен Плевнелиев заяви, че ще спазваме ангажиментите си към НАТО, а това което е представено от изпълнителната власт, не е така, това не говори за нас добре като държава“, добави той.

Въпреки критиките депутатът от ДПС призна, че има и добра новина и тя е отпушването на европейските програми, което според него можеда увеличи доходите, да създаде възможност за създаване на условия за инвестиции.

„Надявам се най-накрая да намерят воля политиците за няколко национални приоритети, а основното е възраждане на икономиката на страната, защото никаква социална политика през бюджета, нито някаква имитация на социална загриженост не могат да удовлетворят хората, най-добре е държавата да създаде условия за привличане на инвестиции, хората да имат работа и да им се увеличава заплатата, да плащат повече осигуровки, но чрез по-високи доходи“, призова Янков.

Той пожелая на хората да намерят форми да контролират политиците,а не само да ги избират, защото състоянието на политическата система зависи от гражданското общество.

„Искам да пожелая на хората постоянно да са будни и да не допускат подмяна на вота на политиците“, обобщи Янков.

Росен Петров, депутат от БДЦ, е убеден, че кабинетът ще оцелее поне до местните избори догодина.
„Никоя отговорна политическа партия няма да тръгне да бута правителството посред зима. Та още едно служебно, та пак да влизат министрите в час..”, коментира той. Според Петров коалицията може да се развали единствено „заради някаква глупост като тази със Слави Бинев”. Но иначе той прогнозира, че кой знае какви сътресения няма да има.

„Те не са нужни на държавата сега, дори на нас като опозиция. Всеки ще загуби, а най-вече тези, които са гласували”, убеден е той. Според депутата ще е пагубно за държавата, ако се стигне до нови избори. Особено при такъв бюджет за догодина, който и според самите управляващи не е добър.”При това социално напрежение във връзка с пенсионната възраст, при липсата на средства за МВР, за отбрана, ще е пагубно за страната, ако сега има нови избори. Те не носят нищо”, смята Петров.

Сред рисковете за страната той нареди войните. „Войната в Украйна, една война от Юг в лицето на Ислямска държава, напрежение в Молдова, където половината партии гласуваха за присъединяване към Румъния, напрежение и в Македония – между албанци и тези, които се наричат македонци”, изброи Росен Петров.

Във вътрешен аспект той посочи като най-голяма заплаха природните бедствия. „Сякаш Господ ни наказа тази година за това национално разединение. Какви потопи стават. Рисковете са големи”, каза той.