Мандри пробиват в Европа с преработени млека

Износът на сирене и кашкавал като обеми ще падне с поне 25% през тази година заради слабия долар и основните пазари извън Европейския съюз.

Докато през миналата година експортът на млечни продукти надхвърли 17 хиляди тона, предварителни прогнози за 2007 г. сочат, че количествата ще паднат до 13.8 хил. тона, пише в. „Дневник“.

Това съобщиха представителите на млечните асоциации при откриването на най-голямото изложение на хранителни продукти, обединяващ още производителите от хлебния, месния, винения бранш и производството на безалкохолни напитки.

Липсата на суровина и намаленото производство на млечни продукти е основната причина положителното салдо при търговията със сирене и кашкавал да падне от 60% през 2005 г. на 45% през 2006 г., припомни и председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.

Според него за 2007 г. това салдо ще бъде около 28%, но е възможно и да се увеличи, тъй като последните два месеца от годината са най-силни за износа. Положителна тенденция за последните два месеца е нарасналото търесене на пресни, подсладени и плодови кисели млека, които се търгуват в Европа.

Основните пазари са Румъния, Гърция и Унгария, като търсенето на български млека нараства и благодарение на тях общият обем на продажбите зад граница могат да надхвърлят 17 хил. тона, обясни още Зоров.

За да се разширят възможностите за търговия на български храни в Европейския съюз и извън общността, по идея на асоциацията на месопреработвателите е създадена организация за централизирано насърчаване на износа, която да обединява всички браншови организации.

В момента асоциациите се опитват сами да подкрепят компаниите в търсенето на нови пазари, целта е те да се обединят и по аналогия с подобни организации в другите европейски държави да бъдат подпомогнати от държавата и от европейските фондове, поясни още Светла Чамова, изпълнителен директор на асоциацията на месопреработвателите.

Идеята за аграрен маркетинг досега е подкрепена от 12 неправителствени организации, а също от агроминистерството, фонд „Земеделие“ и агенцията за насърчаване на малкия и среден бизнес. Целта е в скоро време да се определят типично българските продукти и начините за тяхната промоция и реализация.

На този етап браншовиците сами промотират своите продукти. Добър е примерът на националната лозаро-винарска камара, която вече излъчва по туристическия телевизионен канал TV Travel филм „Мистичната душа на българското вино“. Българските винопроизводители работят активно и за разширяване на присъствието си в Русия, където от началото на годината те държат първото място по внос на вино.

Камарата е насрочила за началото на декември и среща с колегите си от руската еноложка организация, като целта е да се обсъдят бъдещи маркетингови програми за популяризиране на качествените български вина, обясни и председателят на камарата Пламен Моллов.

Земеделският министър Нихат Кабил обясни, че българската хранителна индустрия трябва да използва и програмите за насърчаване на експорта, прилагани от министерството на икономиката, и даде за пример Латвия, която се представя на изложението в София с активната подкрепа на националната си агенция за стимулиране на експорта.

Над 400 български и чуждестранни компании се представят на традиционното есенно издание на изложенията „Булпек“, „Месомания“, „Салон на млякото“, „Салон на виното“ и „Интерфуд и дринк“, които се провежда до 17 ноември в „Интер експо център“ в София .

За първи път тази година петте асоциации излагат продукцията си на едно място и това е своеобразен сигнал за обединение на българската продукция под една марка, която да отваря пътя ни към европейските пазари, обясни Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите.

За първи път тази година в него се включват и хлебопроизводителите. С колективни участия се представят още компании от Германия, Италия и Испания. Форумът се съпътства и със семинари по важни за сектора въпроси като безопасността на храните, въвеждане на нови технологии и продукти.