Марио Драги: Възстановяването в еврозоната продължава

В еврозоната започва най-сетне да се наблюдава устойчиво икономическо възстановяване, отчасти благодарение на мерките за стимули на Европейската централна банка, заяви президентът ѝ Марио Драги, призовавайки правителствата да използват по-ясната перспектива за напредък на реформите, които биха подобрили перспективите за дългосрочния растеж на региона, пише Тhe Wall Street Journal.

„Настоящият подем в икономическите условия, за чието създаване спомогна и ЕЦБ, трябва да се използват за още по-голямо хармонизиране на икономиките и за укрепване на европейските институции“, заяви Драги в реч пред финансова конференция във Франкфурт, напълно в духа на по-оптимистичния тон от последните му коментари за европейската икономика.

Драги призова европейските лидери също да направят голям скок към по-голям обмен на националния суверенитет по отношение на затягането на правилата, регулиращи 19-членния валутен блок.

„Повечето показатели сочат, че устойчивото възстановяване продължава“, заяви Драги. „Доверието между фирмите и потребителите се покачва. Редица прогнози за растежа са коригирани нагоре. И банковото кредитиране се подобрява и в двете направления – при търсенето и предлагането“. Според Драги е показателен фактът, че потребителите и бизнесът стават все по-уверени, а банките – по-склонни да отпускат заеми. За това са допринесли по-ниските цени на петрола и планът за парично стимулиране на ЕЦБ.

Президентът на ЕЦБ назова и икономическите ползи от спада на цените на петрола, мерките за стимулиране на ЕЦБ от средата на миналата година, „които са довели до значително облекчаване на условията за финансиране“, както и икономическите реформи, осъществявани от няколко членки на еврозоната.

През миналата седмица ЕЦБ стартира закупуването на големи количества държавни облигации и други дългови инструменти по програмата, известна като „количествени облекчения“. Планът бе одобрен от Управителния съвет на ЕЦБ на 22 януари.

Институцията ще изкупува облигации от частния и публичния сектор на стойност до 60 млрд. евро на месец до края на септември 2016 г. Ако целите за инфлация до малко под 2% не бъдат изпълнени, програмата може да бъде продължена и след есента на 2016 г. По този начин обемът на програмата може да надмине 1 трлн. евро.

„Ние с право може да бъдем оптимисти за перспективите. Но това не означава, че трябва да почиваме на лаврите си“, предупреди Драги.

Той призова страните да забързат реформите, за да направят пазарите на труда по-гъвкави, а икономиките – по-производителни, и отбеляза, че Италия наскоро представи „основна реформа на пазара на труда“, която Драги цитира като доказателство, че действията по паричната политика може да стимулират усилията за реформи.

„Трябва да бъде променена и настройката в еврозоната, за да се даде по-голяма тежест на онези европейски институции, които са разпознаваеми от гражданите на региона“, заяви Драги, отбелязвайки, че в области като данъчната политика липсва доверие между различните страни.