МВФ: Имат ли жените правомощия да допринесат за глобалния растеж и просперитет?

В много страни дебатът за равенството между половете акцентира най-вече върху това какъв е делът на жените, заемащи ръководни постове и притежаващи възможности за кариерно израстване. Но невидимата бариера, която се оказва препятствието жените да се изкачват нагоре по корпоративната стълбица без значение какъв опит и каква професионална квалификация притежават, е само малка част от проблема. По-същественият въпрос е дали жените имат същите възможности каквито имат и мъжете на пазара на труда. С други думи – имат ли жените правомощията да допринесат за глобалния растеж и просперитет?

В свой анализ, публикуван на Project Syhndicate, първата жена директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард предупреждава за неравенството в заплащането при жените и мъжете и препятствията за жените на пазара на труда.

За съжаление изследването “Women, Work, and the Economy” на МВФ, проведено сред служителите на институцията, показва, че въпреки бавния напредък за равнопоставеността на жените, той е в застой. Това са лоши новини за всички ни, защото като резултат имаме по-нисък икономически растеж. В някои страни брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението намалява с 27%.

Навсякъде по света делът на жените в състава на работната сила изостава далеч от този на мъжете. Само около 50% от жените в работоспособна възраст имат работа. Жените имат най-голям дял сред нископлатените работници. Те получават заплащане, но в неформалния сектор те попадат в графата „бедни“. Продължава тенденцията на жените да се плаща по-малко за същия пост, на който са назначени мъже, дори и в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), където разликата в заплащането е около 16%. В много страни деформациите и дискриминацията на трудовия пазар са причините жените да не получават равно заплащане и възможности за кариерно израстване.

Потенциалните ползи от увеличаването на дела на жените в състава на работната сила могат да бъдат впечатляващи. В Египет, например, ако броят на жените расте с темпото, с което расте делът на мъжете, то БВП на страната може да се разшири с 34%. БВП на Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) може да се увеличи с 12%, този на Япония – с 9%, а на САЩ – с 5%. По данни на Международната организация на труда от 865 млн. жени, които допринасят за растежа на икономиките на страните си, 812 млн. от тях живеят в развитите и в развиващите се държави.

Увеличението на дела на жените в състава на работната сила подобрява състоянието на икономиката по няколко различни начина. Например, ако жените получават по-високи доходи, това ще увеличи разходите на домакинството за образование на момичетата – ключова предпоставка за бърз растеж в дългосрочен план. Заетостта на жените наравно с мъжете предоставя на компаниите повече потенциал от знания, постоянно растяща креативност, иновативност и производителност. А повишаването на дела на жените в състава на работната сила в развитите страни може да компенсира отлива на работна ръка и покачващия се дял на застаряващото население.

Кое стои в основата на продължаващото неравенство? Правната, регулаторната и социалната дискриминация срещу жените в много страни все още представляват пречки пред тях за намирането на добре платена работа във формалния сектор. В резултат жените доминират в неформалната икономика, където работата често е краткосрочна, а заплащането е ниско. Като допълнение – данъчните системи и социалните програми в много страни са конструирани по начини, които обезкуражават жените в търсенето на работа.

Към всичко това правителствените политики спрямо данъците и разходите, също както и регулациите на пазара на труда, трябва да бъдат реформирани с цел увеличаване заетостта сред жените. Например, облагането на индивидуалния доход вместо семейния, пределната данъчна ставка на който е по-висока за втория работещ член на домакинството, ще окуражи жените да си търсят работа.

Обвързването на социалните придобивки с участието в пазара на труда, с обучението или с активните програми на пазара на труда също могат да помогнат (стига да са достъпни) за по-добро отглеждане на децата и ще създадат повече възможности за бащинство и отпуск по майчинство. Например, в Бразилия за последните 20 години делът на жените в състава на работната сила се покачи значително – от 45% до около 60% – и това благодарение на политиките в подкрепа на семейството.

Това са само няколко предложения. Има още какво да се направи. Жените извличат ползи, когато са налице гъвкави условия на труд и когато изискванията за работа на непълен и пълен работен ден са занижени. Показателен пример за това е Холандия. В развиващите се страни достъпът до вода и по-добрите системи за транспорт в селските райони могат да помогнат на жените да управляват по-добре своето време. Притежаването на равни права на собственост и наследствени права могат да увеличат достъпа на жените до кредити и да са фактор за по-добрата осведоменост относно правата им с цел намаляване на дискриминацията.

Някои от тези стъпки вече бяха направени през последните години, но е време да се даде по-сериозен тласък на процеса. Притискаме политиците да предприемат действия и да внедрят политики, с които да премахнат препятствията пред участието на жените в работната сила.

„Ние, от МВФ, ще дадем своя принос чрез разширяване на обхвата на нашия анализ за икономическите ефекти от неравенството между половете и ще работим с държавите-членки на Фонда, за да създадем възможност на жените да допринасят пълноценно за глобалния икономически растеж и просперитет“, коментира Лагард.

„Особено сега, когато в голяма част от света перспективите пред растежа са мрачни, то политиките за насърчаване на заетостта сред жените със сигурност може да помогнат. Жените са готови, имат желание за работа и са способни да работят“, дава думата си директорът на МВФ Кристин Лагард.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *