Между 10 и 40% от икономиката на европейските държави е „в сянка”

Достигайки близо 2 трилиона евро, размерът на сивата икономика в Европа, е значителен – тя варира от 10% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Великобритания до почти 40% в някои страни от Централна и Източна Европа.
Това е записано в проучване на консултантската компания „A.T. Kearney“, поръчано от Visa Европа. Новото проучване изследва структурата и влиянието на сивата икономи­ка и оценява ролята, която електронните разплащания могат да имат за нейното намаляване.
Въпреки че точният размер на сивата икономика е труден за изчисляване, се смята, че в Европа тя е около 1,8 трилиона евро. В Германия и Франция размерът й е около 1/8 от официалния БВП. В разви­ващите се страни от Източна Европа като България, Латвия и Естония тя достига почти 40% от БВП.

Докато световната икономика е в упадък вследствие на рецесията, все повече хора могат да се поддадат на изкушението да работят извън нормалните, устано­вени от закона правила, заключават авторите на проучването.
В Европа, където са по-слабо развитите страни, сивата икономика е доста по-голяма като размер от официал­ната икономика – за разлика от това, което се наблю­дава в Западна Европа. Например в Турция, чийто БВП е 439 млрд. евро, сивата икономика е около 143 млрд. евро.
Проучването разкрива, че за справянето с недекларирането на приходи не се взимат почти никакви мерки в Европа. Всъщност от оценяваните 66 мерки за намаляване на сивата икономика в Европа едва 15% са насочени към недекларирането на при­ходи, а още по-малко обръщат внимание на увеличението на електронните разплащания.
От консултантската компания „A.T. Kearney“ смятат, че парите в брой са може би най-важният фактор за съществуването на сива икономика. Tе са лесни за употреба и трудни за проследяване и отчитане.
Хора, които работят предимно с пари в брой, могат лесно да скрият част от своя оборот от държавата. Поради тази причина употребата на системи за електронни разплащания прави доста по-трудно участи­ето в сивата икономика, заключават експертите. При тези разплащания винаги има документ за транзакцията и те могат да бъдат проследени.
В страните с високи нива на електронни разплащания, като Великобритания и Холандия, раз­мерът на сивата икономика е малък, за разлика от тези с ниска употреба на електронните разплащания, като България и Румъния, сочи изследването.
При разглеждане на използва­ните от страните мерки за намаляване на „сивите” транзакции проучването е установило, че електронните разплащания са се доказали като ефективна техника за постигане на осезаеми резултати.
Например, мек­сиканското правителство е създало специален фонд, който да подпомага закупуването на ПОС терминали от малките търговци. Колумбия и Аржентина пък са въвели отстъпки от данък печалба за продажбите, извър­шени с разплащателни карти. Няколко страни, вклю­чително Русия, Великобритания и Сингапур, извършват държавните си плащания само по електронен път.
Междувременно повечето от Европейски страни все още не са въвели подобни мерки.
Проучването на „A.T. Kearney“ е направено на базата на интервюта с повече от 20 институции в Европа, включително министерства на финансите, агенции за събиране на данъци и лидери на бизнес асоциации.

Финанси